България иска да стане член на Европейската мрежа за наблюдение на космическите отпадъци

„България се стреми да стане член на Европейската мрежа за наблюдение на космическите отпадъци, за да можем да получаваме данни от другите държави, които имат устройства за наблюдение“, коментира проф. д-р Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН)

Трябва да бъде създадена мрежа в страната. На пет-шест места да бъдат построени телескопи и съоръжения, които да следят за космически отпадъци и да ги локализират, каза проф. Желев за БТА. Разбира се, ще бъде нужно и съответното финансиране.

Космическият боклук е много опасен за геостационарните спътници, които са на 35 000 километра от Земята, заявява специалистът.

В околоземното космическо пространство има два вида замърсявания.

Първото е техногенно – резултат от развитието на човечеството в космическата индустрия – фрагменти от ракети, от степените на ракетите, от стари изкуствени спътници на Земята, от фрагменти от избухването на совалките.

Вторият вид замърсявания са естествените – например, метеоритни отломки.

Спрямо размера, обектите от космически отпадъци се делят на три групи – от 1 милиметър до сантиметър, или 100-сантиметрови; втората група са от 1 до 10 сантиметра, а третата – над 10 сантиметра.

Обектите до 1 сантиметър обикалят с висока скорост около Земята и действат като пясъкоструйка – опасни са за слънчевите панели, за покритията на сензори, които трябва да са оптични. При удар другите обекти могат пряко да повредят спътник, ракета и пилотирана станция. Колкото е по-голям обектът, толкова ударът ще е по-силен и по-разрушаващ, обяснява проф. Георги Желев.

Космическият боклук ще се увеличава напред в годините, защото активността на човечеството за усвояване на космическото пространство се повишава.