Бетовен получи диагноза по музиката си

Необичайно изследване е провел кардиологът Закари Голдбергер от Вашингтонския университет в съавторство със специалиста по вътрешна медицина Джоел Хоуел и музиковеда Стивън Уайтинг от Мичиганския университет (САЩ).

Учените изчислили, че ритъмът на биенето на сърцето не може да не се е отразило на музиката, която е пишел композиторът, и изучили от тази гледна точка произведенията на Лудвиг ван Бетовен.

Според тях накъсаният ритъм, смяната на темпото, неочакваните паузи и съставните ноти – всички тези елементи, толкова характерни за музиката на Бетовен, говорят за нерегулярната честота на сърдечните съкращения на композитора. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Perspectivesin Biologyand Medicine.

Биенето на сърцето на великия композитор може да се чуе в музиката му благодарение на това, че много от своите произведения той е написал, когато напълно е загубил слуха си. Учените смятат, че това е направило Бетовен по-чувствителен към собствения си сърдечен ритъм – единствената музика, която той е можел да усеща, лишен от външни звуци.

Те изучили ритмическия рисунък и препинателните знаци в три музикални произведения на композитора, които музиковедите характеризират като неочаквани и драматични за времето на Бетовен.

Това са соната за пиано в ми бемол мажор „Прощална“ (opus 81a), в която специалистите чули отличителен „скачащ“ ритъм, а след това – неритмично биене на сърцето.

Също струнният квартет №13 в си бемол мажор (opus 130), където учените доловили кратък пристъп на предсърдна тахикардия в този момент от произведението, за който самият композитор казвал, че трябва да се свири с „тежко сърце“.

Накрая, в соната за пиано №12 в ла бемол мажор (opus 110) учените обръщат внимание на момента, в който лявата ръка свири повтаряща поредица от ноти, чийто ритъм е характерен за аритмия, а дясната ръка свири мелодия, напомняща преживяването на задух, много характерен за пристъп на аритмия.

Според учените ритъмът, който може да се чуе в произведенията на Бетовен, позволява да се предположи, че той е страдал от нарушение на сърдечния ритъм – предсърдно мъждене или дори мултифокална предсърдна аритмия.

Безспорно само едната музика не е достатъчна за поставянето на диагноза, но учените са на мнение, че са намерили още един вариант за интерпретация на музикалните ритми.

„Тези музикални откъси буквално изглеждат много сърдечни“, пишат учените в статията.