В сърцето на индийската столица, сред величествените руини на комплекса Кутб Минар, от 16 века стои един мълчалив свидетел на отминали епохи.

Железен стълб, висок над седем метра, пленява пътешественици, историци и учени.

Феноменалното му състояние противоречи на законите на природата: докато всеки железен предмет, изложен на открито, би се покрил с ръжда през вековете, този древен колос остава практически недокоснат от времето. Каква е тайната на вечната му „младост“?

Стълбът на Чандрагупта: Мълчалив свидетел на империята Гупта

Историята на този артефакт датира от златния век на древна Индия.

Според общоприетата версия, стълбът е издигнат през 415 г. в чест на могъщия император Чандрагупта II от династията Гупта.

Първоначално не се е намирал в Делхи, а в храм, посветен на бог Вишну в град Матура, и е бил увенчан със скулптура на митичната птица Гаруда.

Преди около хиляда години, по заповед на един от владетелите, стълбът е пренесен в Делхи, където остава и до днес.

Изненадващо, дори най-ранните исторически хроники, описващи колоната, я наричат ​​„устойчива на ръжда“, което предполага, че е проявявала тази си характеристика от самото начало.

Дълго време съществуваше романтичната теория, че древните металурзи притежават изгубената тайна за създаване на специална, „вечна“ сплав.

Учени от цял ​​свят се опитваха да разгадаят тази мистерия.

Първите сериозни изследвания започват по време на колониалната епоха, но истинският пробив идва едва през 2003 г., когато екип от специалисти от Индийския технологичен институт в Канпур провежда задълбочен анализ.

Техните открития разсейват митовете, но разкриват една също толкова впечатляваща истина. Оказва се, че колоната не е изцяло от неръждаема стомана.

Подземната ѝ част, изложена на влажната почва, е значително повредена от корозия.

Надземната част обаче е запазена благодарение на уникално съчетание от обстоятелства, чиято вина се крие в… производствения процес.

Основното откритие е нейният химичен състав.

Колоната е от 99,7% чисто ковано желязо, но примесите са играли ключова роля. Установено е, че металът има относително високо съдържание на фосфор (около 1%) и практически пълна липса на сяра и манган.

Този състав е резултат от древния метод на топене, използван в глинени пещи, наречени „блумки“, където желязната руда е била редуцирана с помощта на дървени въглища.

Именно фосфорът, който съвременните металурзи считат за вредна примес, се е превърнал в основен защитник на колоната.

По време на процеса на коване, майсторите несъзнателно са създали тънък, но невероятно здрав защитен филм от железни, фосфорни и водородни оксиди върху повърхността на колоната – така нареченият „мисавит“.

Този филм, с дебелина само стотни от милиметъра, служи като надеждна бариера, предотвратявайки контакта на метала с влага и кислород.

Сухият климат на Делхи, където обилните валежи се случват само няколко месеца в годината, също е допринесъл за вековното запазване на това покритие.

Освен научната си мистерия, железният стълб е обвит и в мистична аура.

Популярна легенда сред туристите и поклонниците е, че ако застанете с гръб към стълба и го прегърнете с пръстите на двете си ръце, най-съкровеното ви желание със сигурност ще се сбъдне.

Тази традиция стана толкова популярна, че властите бяха принудени да издигнат ограда около стълба, за да защитят уникалния артефакт от прекомерно човешко внимание.

Железният стълб в Делхи е нещо повече от просто археологически обект.

Той е свидетелство за върховното умение на древните металурзи, чиято интуитивна технология, съчетана с щастливо стечение на обстоятелствата, е създала чудо, което съвременната наука е успяла да обясни едва 1600 години по-късно.

Напомня ни, че геният на древните цивилизации често е скрит не в магията, а в изгубените знания, които все още не са преоткрити.