„Безобиден” вирус поразява съзнанието

Вирус, за който се смятало, че заразява само растения, е открит у хора. ATСV-1 влияе на когнитивните способности на индивида.

Учените от университета „Джон Хопкинс“ и Небраския университет в Линкълн (САЩ) са открили възможността на вируса ATCV-1 да влияе върху съзнанието на човека, като забавя процеса на възприемане на визуална информация.

Преди се смяташе, че този вирус е способен да инфектира само водорасли, но в хода на изследвания специалистите са го открили върху лигавицата на устата и гърлото при 14 от 33-ма доброволци, тоест при 40%.

До неотдавна беше известен само един случай, когато вирусът е бил откриван в мозъка на починал човек. Учените не били сигурни обаче дали вирусът е попаднал там приживе.

ATCV-1 е алгофаг, тоест поразяващ водорасли, в конкретния случай – сладководни водорасли. Алгофагите много рядко се предават от растения на животни и ако това се случи, то обикновено с тях се заразяват малки безгръбначни, а не комплексни живи същества като човека.

В хода на изследването на доброволците било предложено да преминат когнитивни тестове. Оказало се, че хората, при които е установено наличието на алгофаг в организма, се справяли по-зле с тях.

Например те с 10% по-бавно възприемали визуална информация, като учените изключили други фактори, които биха могли да повлияят върху резултатите (възраст, пол, раса, социоикономически статус, образование, месторождение и тютюнопушене).

По време на тези тестове хората трябвало да съединят няколко номерирани точки с линии. Доброволците, заразени с ATCV-1, не само бавно изпълнявали това задание, но и показвали неспособност да се съсредоточат върху конкретната задача в продължение на дълго време.

За да се уверят във верността на резултатите, учените проверили още 59 души за наличието на вируса. В резултат 40 от 92-ма доброволци се оказали заразени. Специалистите не спрели дотук и провели допълнителен експеримент с мишки.

Те разделили гризачите на две групи. Представителите на едната били заразени с ATCV-1, а другите били здрави. Инфектираните животни губели с 20% повече време за изследване на нова за тях среда и в резултат търсели изхода от нея с 10% по-бавно.

Учените изяснили, че в ДНК на гризачите в мозъчните отдели, отговарящи за обучението и паметта, са се изменили около хиляда гена. Същата картина според специалистите може да се наблюдава и при инфектиран с ATCV-1 човек.

Както казва Робърт Йолкен от университета „Джон Хопкинс“, учените не очаквали, че този вирус действително влияе на мисленето на човека или животните. Ученият отбелязва, че всички доброволци живеят в Балтимор, така че изследването не може да каже доколко разпространен е ATCV-1 в човешката популация.

Този вирус не е единственият микроорганизъм, влияещ на процеса на мислене на човека. Например простите Toxoplasma gondii, които паразитират върху котките, предизвикват токсоплазмоза, водеща до депресия, загуба на съсредоточеност и дори шизофрения.

Изследвания показват, че за възникване на клиничната депресия и тревожните състояния влияят и бактериите, които се намират в стомашно-чревния тракт.