Близкият изток ще стане необитаем поради изменението на климата?

Близкият изток е изправен пред сериозни климатични предизвикателства, които могат да направят региона необитаем в обозримо бъдеще.

Това тревожно предупреждение се прокрадва в публикация на анализаторите Кристина Бури и Стивън Кук на страниците на Foreign Policy.

Това лято донесе необичайни горещини в региона, съвпадайки с периода на хадж, най-важното поклонение за мюсюлманите. Екстремните метеорологични условия вече доведоха до трагични последици: над 1300 души станаха жертви на непоносимата жега.

Експертите подчертават, че подобни температурни рекорди не са инцидент, а част от дългосрочна тенденция на глобално затопляне.

Постоянно повишаващите се температури носят със себе си наистина много проблеми за Близкия изток. Сред най-сериозните предизвикателства са засилващата се суша и недостигът на вода.

Освен това екстремните горещини увеличават риска от фатална дехидратация и разпространението на различни заболявания сред населението.

Според анализаторите, ако настоящите климатични тенденции се запазят, жителите на региона ще трябва да обмислят възможността за масова миграция към по-благоприятни места за живот.

В същото време Бури и Кук смятат, че Европа може да се превърне в основна посока на подобно преместване.

Проблемът с изменението на климата се простира далеч отвъд Близкия изток и изисква глобални усилия за справяне с него.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди по-рано за възможно повишаване на средните глобални температури с 2,8 градуса до края на века. Освен ако страните не предприемат по-решителни действия за декарбонизация.

Парижкото споразумение за климата, прието през 2015 г., остава ключовият международен документ в борбата срещу глобалното затопляне.

Той предвижда ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий или най-много до не повече от 2 градуса до 2100 г.

За да постигнат тези амбициозни цели, повечето страни по света са разработили програми за постигане на въглеродна неутралност. Това включва създаване на баланс между антропогенните емисии на парникови газове и тяхното отстраняване.

За решаването на този проблем се използват както технологични иновации (възобновяеми енергийни източници, електрификация на транспорта, улавяне и съхранение на въглерод в промишлеността, водородни технологии), така и природни механизми, преди всичко опазването и възстановяването на горите.