Болката – генетично наследство?

Връзката на болката с генетиката е един от най-популярните въпроси в медицинския свят в последните години.

Количеството на гените, които, както се смята, са въвлечени във възприемането на болка, наброява около 200.

Физическата болка може да създаде генетична предразположеност, но тук играят роля и много други фактори – като хормони, имунна система, инфекции.

Докато несъществено главоболие буквално вади от релси едни, при други няма оплаквания от болка дори след тежки операции. Заедно с особеностите на болковия праг, при хората се наблюдават различни форми на устойчивост към болка и нейното възприемане.

В последните години връзката между болката и гените често изниква на дневен ред, но да се твърди, че един или друг ген при всички предизвиква еднакви болкови усещания, е прекалено рано. И все пак провежданите в тази област изследвания хвърлят все повече светлина върху връзката между болката и генетиката.

Реакцията на болка се отличава не само у хората, но и от една култура към друга. Според проф. Айшен Юджел от Анадолския медицински център в Истанбул генетичните кодове на хората са важни във възприемането на болка, тъй като много гени имат връзка с болкоусещането.

Изследвания, насочени към откриването на различията в болковия праг на хората, показват, че някои индивиди са по-чувствителни към болка, други са прекалено устойчиви. В експерименти, които имали за цел установяването на подобни разлики, се отчитат такива фактори като расова, полова принадлежност, възраст.

Различават се остра и хронична болка. Острата болка може да бъде предизвикана от такива стимули като бъбречнокаменна болест, болков синдром при раждане, следоперативна болка или зъбобол, а при хроничната болка клиничната картина е много по-сложна.

Около 20% от хората в света страдат от болков синдром с неизвестен произход. В тази група влизат много заболявания – като хронично главоболие или болки в областта на таза. Според проф. Юджел е грешно да се смята, че тази категория хора изпитват болка само психологически, тъй като причините за тези болки са свързани с гените.

Имунната система също оказва влияние

Особено често възниква въпросът: имат ли хроничните болки и болестите генетична основа? По този повод проф. Юджел отбелязва: „Бяха проведени множество лабораторни изследвания, посветени на това, какви гени отговарят за болковите усещания. В резултат количеството на такива гени е установено на около 200 и те бяха отразени в специална база данни (Pane Genes Database).“

Някои експерименти са провеждани с хора, неизпитващи болкови усещания по рождение. Било установено, че роля в нарушаването на възприятието за болка играят пет групи гени, в които са настъпили множество мутации.

В един от експериментите са установени 9 мутации на един ген, открит в 9 семейства от 7 различни страни. Както отбелязва Юджел, този резултат показва, че въпросът за болката и генетиката се явява много по-сложен, отколкото е прието да се смята.

И още един интересен резултат – болката може да възниква при отсъствие на болков стимул като такъв. Дори ситуация като стрес или инфекция може да доведе до внезапен болков синдром при възприемчивите към болка хора.

Хормоните и имунната система също оказват влияние на тази картина. В зависимост от генетичната структура, пола, възрастта, а също такива фактори като други болести и лекарствени препарати се различават и реакциите на пациента на болкоуспокояващите средства.

Ако връзката между болката и генетиката бъде установена окончателно, производството на персонални лекарства ще престане да бъде далечна мечта.