Брадатата секунда и радиоактивните банани
Колко израства брадата за секунда, доколко радиоактивни са бананите, какво представлява една магарешка сила и колко красота е необходима, за да се разруши галактиката?
Странните мерни единици може да изглеждат нелепи, но някои напълно сериозно се използват от учените. Ето най-необичайните и забавни от тях.
Брадатата секунда
Светлинната година е една от най-известните астрономически единици за измерване. Тя обозначава разстоянието, което светлината изминава за една година – 9 460 730 472 580 километра.
Писателят Кемп Колб е предложил по аналогичен начин да се въведе единица за измерването на микросвета – брадосекунда. Една брадосекунда съответства на дължината, с която стандартната брада израства за секунда, и е равна на около 10 нанометра.
Красотата – страшната сила
В древногръцката митология най-красивата жена е била Хубавата Елена и заради нея дори се разгоряла Троянската война. В пиесата на английския драматург Кристофър Марлоу за красотата на Елена се казва, че нейното лице можело да отправи на плаване хиляда кораба.
Единицата за измерване на красотата, наречена в чест на Хубавата Елена, се изчислява, изхождайки от количеството кораби, която тази красота може да накара да вдигнат платна.
Таблица за мощ на женската красота е съставил американският писател фантаст Джон Райт. Според неговата класификация 1 милиелена красота съответства на изплащането на един кораб за изгарянето на една къща, а красотата на 1 микроелена е достатъчна за изпращането на една моторница и подпалването на тревата на една поляна.
Най-малката единица е атоелена – жена с такава красота може да накара цигарата да се запали.
Най-голямата единица за красота е тераелена. Такава красота може да изпрати на плаване квадрилион кораба и да нанесе съществени щети на галактиката.
Хамбарна врата в микромащаб
Barn в превод от английски означава „обор“ или „хамбар“. Именно такова название са измислили физиците Маршал Хелоуей и Чарлз Бейкър (работещи над Манхатънския проект по създаване на атомна бомба) за площ от 10−24 см² (приблизителната площ на сечението на атома на урана) през 1942 година. За бомбардировка на атомното ядро на ускорителите барн е доста голяма цел и названието на единицата намеква за англоезична шега – ако стрелецът не може да уцели хамбара от неголямо разстояние, то той е много лош стрелец.
Радиоактивните банани
Радиоактивните елементи в много малки количества се срещат практически повсеместно. Например в бананите присъства нестабилният изотоп калий-40 и като изяде един банан със среден размер, човек получава доза на облъчване от 0,1 микросиверта. Тази доза не е сериозна и за нагледност се нарича бананов еквивалент. Ежегодно човек получава от различни източници около 100 бананови еквивалента, докато смъртоносната доза радиация е 35 милиона бананови еквивалента.
Плюс-минус едно ухо
Смут е единица за дължина, наречена в чест на Оливър Смут. Той бил студент в Масачузетския технологичен институт в края на 50-те и началото на 60-те години. С ръст 170 сантиметра, Смут бил най-ниският студент в групата. През октомври 1958 година на него и колегите му им хрумнало да измерят в Смутове дължината на Харвардския мост, съединяващ Бостън и Кеймбридж.
За провеждане на измерването Смут бил използван като линия. Той лягал на моста, колегите му отбелязвали дължината му, след това Смут ставал и отново лягал, за да се направи следващата отметка. Когато се уморил, приятелите му просто го плъзвали от една отметка към друга. Дължината на моста се оказала 364,4 Смута плюс-минус едно ухо. Отметките на моста се съхраняват и до днес и редовно се оцветяват.
Милиарди и милиарди
Тази единица за измерване е кръстена в чест на известния астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън. Той активно се занимавал с търсенето на признаци на живот на други планети. Сейгън е известен на широката публика преди всичко с научнопопулярни книги и тв сериала „Космос“, който е станал един от най-популярните в историята на американската телевизия.
Разказвайки за звездите и галактиките, Сейгън имал навика за говори за „милиарди и милиарди“. Така че единицата за измерване сейгън се използва за неформално обозначение на голямо количество.
Магарешката сила
Мощността на двигателите, преди всичко автомобилни, се измерва в конски сили. Например двигател на средна лека кола има мощност около 150 конски сили. Ако транспортното средство е съвсем маломощно, за да изглеждат цифрите по-солидни, може да се използва магарешка сила – термин, срещащ се в съответни речници (McGraw-Hill Dictionary of Scientific & Technical Terms, 2003). Тя е около три пъти по-малка от конската и е еквивалентна на 250 вата.
Мики
Тази измервателна единица е наречена на Мики Маус. Тя обозначава дистанцията на минимално различимото движение на компютърната мишка, което е 0,1 милиметра, макар че точната стойност зависи от използваното оборудване. Единицата напълно сериозно се споменава в ръководството на Microsoft за програмисти от 1986 година.
Универсална валута
Валутните курсове подскачат един около друг като играещи котета. Но икономистите имат нужда от еталон, който да позволява да се сравнява какво всъщност може да се купи за валутата от различни страни. За тази цел през 1986 година сп. The Economist е извело неформалния индекс Биг Как, тъй като тези хамбургери се продават м „Макдоналдс“ в повечето страни по света. Но те струват различно – през 2015 година най-евтините са били във Венецуела (0,67 долара), а най-скъпите – в Швейцария (6,82 долара). Ако Биг Мак струва по-малко, се смята, че валутата е подценена на валутния пазар.
15 минути слава
Американският художник Анди Уорхол е заявил, че в бъдеще всеки ще може да получи 15 минути световна слава. Съответно един уорхол обозначава въпросните 15 минути слава. Също може да се използват произволни единици – килоуорхол, което ще рече 10 дни слава, или мегауорхол, което вече са 28 години и половина.
Как измервателните единици погубиха космически апарат
На 23 септември 1999 година космическият апарат Mars Climate Orbiter, предназначен за изследване на Марс, се готвел да влезе на орбита на Червената планета след 286 дни пътешествие. За тази цел по команда от Земята космическият апарат трябвало да включи двигателя си и да извърши финалната маневра.
Двигателят се включил, но Climate Orbiter неочаквано се „гмурнал“ прекалено ниско и се озовал на 60 километра от повърхността – със 100 километра под планираното и с 25 километра под височината, на която той можел да работи по принцип. В резултат космическият апарат на стойност 125 милиона долара се разпаднал.
Причина за неочакваната маневра била досадна грешка. Mars Climate Orbiter и софтуерът за него били разработени съвместно от НАСА и компанията Lockheed Martin. Както се оказало, в софтуера на Lockheed Martin по навик се използвали британски измервателни единици (например фунт – за измерване на маса), а софтуерът на НАСА работел в метрична система, в която масата се измерва в килограми.
В резултат програмата, отговорна за работата на двигателите, и програмата, изчисляваща траекторията на полета, просто не се „разбрали“ помежду си.