За първи път учени определиха разпределението на водата на и под повърхността на Луната, използвайки данни, събрани от китайската лунна сонда „Чанъе-6“, съобщава Синхуа.

Изследване, публикувано в списанието Nature Astronomy, потвърди ролята на слънчевия вятър и ударно-експлозивното разрохкване при образуването и преместването на вода по лунната повърхност.

Изследователи от Китайската академия на науките, в сътрудничество с колеги от Хавайския университет, са анализирали данните, получени от мястото на кацане на „Чанъе-6“.

Те са установили, че зоните, нарушени от струите на двигателя, показват различни температурни модели и модели на водно съдържание. Причината е в преразпределението на финия реголит.

Изследване на подповърхностната вода

Струите от спускаемия апарат са изместили и оголили реголит с размери от милиметър до сантиметър по време на спускането. И така са предоставили рядка възможност за изследване на подповърхностната вода.

Според резултатите от измерванията, средното съдържание на вода в оголения фин реголит от плиткия подповърхностен слой е приблизително 76 части на милион (ppm).

Това е по-ниско от съдържанието на повърхността, което е около 105 ppm.

Освен това, мястото на кацане на „Чанъе-6“ съдържа средно около два пъти повече вода от мястото на кацане на „Чанъе-5“.

Далечната страна на Луната е по-влажна от видимата

До това заключение стигат експертите, въпреки че анализът на пробите е дал противоположен резултат.

Мисията „Чанъе-6“ през 2024 г. осъществи първото в историята на човечеството вземане на проби от басейна Южен полюс – Ейткън на далечната страна на Луната.

Сондата „Чанъе-5“ кацна през 2020 г. в северозападния регион на Океана на бурите.

Установено е също, че на едно и също място влажността зависи от времето на деня. Тя намалява до минимум по време на местния обяд.

Разликите във водното съдържание корелират с изобилието на стъкло в реголита, размера на частиците, дълбочината и местното време.

Това потвърждава хипотезата за влиянието на слънчевия вятър и ударно-експлозивното разрохкване върху образуването и разпределението на лунната вода.

Финозърнестият реголит на повърхността на Луната и непосредствено под нея може да се превърне в основна цел за бъдещото използване на лунните водни ресурси, се казва още в изследването.