Част от амазонската тропическа гора вече е частна собственост

Шведският милиардер и технологичен инвеститор Ларс Хакансон е закупил над 600 000 хектара от Амазонската тропическа гора – най-голямата тропическа гора в света. Това е едно от най-големите частни придобивания на земя в историята на региона.

Новината предизвика широк спектър от реакции, от предпазливо одобрение от екологични групи до безпокойство от някои общности.

Хакансон казва, че целта му не е да реализира печалба, а да запази екосистемата в една от най-критичните области на Земята.

„Това не е инвестиция в класическия смисъл. Това е опит да се предотврати преминаването на Амазония през точката, от която няма връщане назад. Ако правителствата не могат да действат достатъчно бързо, дълг на тези, които имат средствата, е да направят необходимото. Амазония се нуждае от защита сега, не след пет години, не след 10 – а днес“, заявява новият собственик.

Хакансон, който е натрупал състоянието си, като е основал няколко европейски финтех компании, се е насочил към филантропия и климатичен активизъм през последните години.

Той казва, че е решил да купи земята, след като екипът му от учени е предупредил, че обезлесяването може да ускори превръщането на Амазонка в савана.

Какво планира да прави със земята?

Според наличната информация, публикувана от чуждестранни медии, Хакансон планира да забрани всички видове търговска сеч, да създаде природни резервати под международен надзор, да финансира патрули за предотвратяване на незаконна експлоатация и да включи местните общности в своите екологични програми.

„Това няма да е частен парк. Това ще бъде за общото благо на човечеството, само под моя временна грижа“, коментира той пред шведския всекидневник „Dagens Nyheter“.

Екологичните групи приветстваха плана, но с известни резерви.

Амазонският алианс за опазване на природата смята, че „е положително, че се появява частен инвеститор, който иска да запази гората“, но че „никой частен собственик не трябва да замества ролята на държавата и компетентните институции“.

Хакансон обаче отстоява позицията си.

„Ако искаме децата ни да имат кислород, трябва да спрем да мислим по традиционен начин. Покупката ми не е перфектна – но е по-добре от нищо“, подчертава той.

Някои лидери на малцинствата изразиха загриженост.

„Страхуваме се, че решения за нашата страна ще бъдат взети от някой, който живее на 10 000 километра разстояние“, споделя Матеус Караиба, представител на менонитската етнорелигиозна общност.

Глобалният дебат за приватизацията на природата продължава.

Покупката повдигна въпроса дали приватизацията на природните ресурси е приемлива стратегия за опазване.

Докато някои твърдят, че богатите филантропи могат да действат по-бързо от държавите, други предупреждават, че природните ресурси не трябва да се превръщат в частни полета.