Черна мечка разпознава предмети от компютърен екран

Черните мечки може би са по-умни, отколкото сме предполагали до този момент. В ново изследване, учени открили, че американска черна мечка на име Мигуан може да различи познати за нея обекти, наблюдавайки ги на компютърен екран. Това означава, че този вид мечки са способни да разпознават обекти от снимки. Подобна заложба е присъща и на други животни, като гълъби, костенурки, коне и кокошки носачки.

Главен герой в изследването е мечката Мигуан – американска черна мечка, родена в дивата природа. Мигуан е на 11 години и живее в зоологическа градина в Детройт. Целта на изследването е да се установи как животните оценяват средата, в която се намират, като за целта се използват снимки на съоръжения, храни и други неща в обсега на мечките. За да се определи дали те могат да разпознават 2D изображения на познати за тях обекти и хора, екипът провел два експеримента, които съдържали случайни предмети. Изследователите създали уред във формата на вилица и за края му закрепили обектите, които следвало да покажат на Мигуан.

В първия експеримент, всички предмети били нови за мечката и способността й да ги разпознава била оценена по-късно. След това, учените започнали теста отзад напред – те тренирали Мигуан да разпознава предмети на снимка, след което й показвали истинските обекти. Експериментите установили, че мечката познава всички показани й предмети.

Учените смятат, че снимките на познати предмети, като храна, хора или други мечки могат да бъдат използвани за тестване на техните способности. В по-ранен експеримент, Мигуан била обучавана да използва снимки на храна от диетата си.

Учените казват, че един ден използването на снимки може да помогне за подобряване на положението на мечките в природните паркове. Но, въпреки че мечките могат да разпознават предмети на снимка, те все пак не разбират изцяло естеството й . Дженифър Вонк, един от авторите на проучването, обяснява: „Много проучвания с фотографски стимул използват познати изображения, като например на храна. Това е полезно и се предполага, че реакциите на мечките към обектите на снимките определят поведението им към наистина съществуващите предмети“.