През ноември Европейската космическа агенция отбеляза нов важен етап: броят на известните околоземни астероиди достигна 40 000.

Макар числото да звучи като суха статистика, зад него стоят десетилетия работа на учени и астрономи-любители, които търсят и следят тези космически „пътешественици“.

Историята на наблюденията започва през 1898 г., когато е открит първият околоземен астероид – Ерос.

Почти през целия XX век откритията напредват бавно – всяка година учените намират едва по няколко нови обекта.

Промяната идва през 90-те и началото на 2000-та година, когато се появяват специализирани обзорни телескопи. Те систематично сканират небето, което увеличава скоростта на откриване многократно.

В началото на XXI век са известни около 1000 астероида.
През 2016 г. – 15 000.
През 2022 г. – 30 000.
Последните 10 000 са открити само за три години.

Темпът се ускорява

През тази година в Чили започна работа обсерваторията „Вера Рубин“, която ще открие още десетки хиляди малки небесни тела.

ЕКА използва и телескопи Flyeye, чиито оптични системи наподобяват очите на насекомите и покриват огромни участъци от небето. Така се улавят обекти, които други телескопи пропускат.

След всяко откритие астрономите пресмятат орбитата на обекта за десетилетия и дори векове напред, за да оценят риска от сблъсък.

За 2000 от известните астероиди съществува теоретична вероятност за сблъсък със Земята.

Но повечето са много малки и ще изгорят в атмосферата; шансът за падане обикновено е под 1%; големите астероиди над 1 км – тези, които могат да причинят глобална катастрофа – вече почти всички са открити.

Сега вниманието е насочено към астероиди с диаметър 100–300 метра – трудно забележими, но способни да причинят сериозни регионални разрушения при удар. До момента са открити около 30% от тях, така че работата продължава.

Нито един от известните 40 000 астероида в момента не представлява заплаха за нашата планета.

Междувременно космическите агенции развиват технологии за защита на Земята.

Мисията Hera вече пътува към астероида Диморф, за да изучи резултатите от експеримента на НАСА от 2022 г., когато апаратът DART умишлено се сблъска с астероид и промени неговата траектория.

Този експеримент е първата практическа проверка дали ударни сонди могат да защитят Земята от опасни обекти.