Човешкият нос е еволюционна случайност

Учените отдавна търсят отговор на въпроса, защо при нашите предци се е формирал изпъкнал нос, а при приматите той е плосък.

Според една от теориите човешкият нос е призван да подобри „кондиционирането“ на въздуха. Но ново изследване сочи, че носовете на макаците и шимпанзетата доста по-ефективно се справят с тази задача, а формата на човешкия нос е просто еволюционна случайност.

Новото изследване на учените от университета на Киото е публикувано в сп. PLоS Computational Biology, съобщава New Scientist. Японските учени са на мнение, че нашият нос възможно е придобил своята форма след важни изменения в структурата на лицето.

Уроци по дишане: топло и студено. © Nishimura et al.

Според най-разпространената теория изпъкналият човешки нос е призван да подобри „кондиционирането“ на вдишвания въздух, но Такеши Нишимура и колегите му твърдят, че нашите носове изпълняват тази работа зле.

Те са провели сканиране на носните кухини на шест души, четири шимпанзета и шест макака. След това с компютър изследователите са моделирали вдишвания въздух.

Получените резултати сочат, че носните проходи на шимпанзето и макака доста по-ефективно от човешките „кондиционират“ вдишвания въздух.

Според японските учени формата на човешкия череп се е изменила преди 2–3 милиона години. Размерът на мозъка се е увеличил и е било необходимо да се освободи място за него, във връзка с което лицата са станали по-малки, а носът е изпъкнал навън.