Чувствителността към стрес зависи от работата на мозъка

Чувствителността към стрес се определя от работата на нервния контур, свързващ емоционалния център с мозъчната кора – високата активност на тази система сочи, че мозъкът чувства стреса по-силно, отколкото трябва.

Хората усещат стреса различно – след скандал в работата или вкъщи някои хора ходят болни със седмици, а при други стресовата потиснатост, лошото настроение и депресията изчезват след няколко часа.

Разбира се, много неща зависят от гените, определящи строежа на нервната система. Дори еднояйчните близнаци реагират различно  на стреса.

С други думи, в мозъка може да има особености, които не може да се изчислят само по гените, но които така или иначе влияят силно на психологията (и физиологията) на организма. Що за особености са това, са се опитали да изяснят невробиолозите от университета „Дюк“.

В експериментите си те използвали генномодифицирани мишки, като в амигдалата и префронталния им кортекс въвели електроди. И при човека, и при мишките двете зони активно участват във формирането на стресовия отговор. Амигдалата отговаря за емоциите, включително за страха, и именно с нейна помощ човекът решава например какво да прави в случай на заплаха: да се бие или да бяга.

От друга страна, префронталният кортекс отговаря за висшите когнитивни функции – например за дългосрочното планиране. При стрес той встъпва като антагонист на амигдалата, като потиска паниката и така ни позволява да „живеем и работим“ дори в стресови ситуации.

Като „подслушвали“ едновременно активността на амигдалата и префронталния кортекс, учените успели да разберат колко тясно са свързани те помежду си и колко ясно си реагират взаимно. В продължение на две седмици мишките били подлагани на постоянен стрес, като ги поставили заедно с агресивни самци.

Сред животните имало както по-чувствителни към стрес, така и по-малко чувствителни, и активността на префронталния кортекс съответствала на това как мишките се справят с жизнените трудности.

Невробиолозите се интересували от първичния отговор на нервната система на стрес, тоест когато мишките току-що се били озовали в неприятна ситуация. Оказало се, че при стресочувствителните мишки връзките между префронталния кортекс и амигдалата били по-активни, докато при стресоустойчивите този нервен контур работел в относително спокоен режим.

Самите автори на работата смятат, че невронната система за балансиране на стреса ще се активира само в хронични ситуации – действително, ако се разсъждава логично, то възппиращата функция на префронталния кортекс става необходима тогава, когато неприятностите стават постоянни и е ясно, че с тях някак трябва да се живее.

Това, че тази система започва да работи веднага, говори, че стресът се възприема неадекватно. Възможно е в някои случаи стресовите неврони да са толкова чувствителни, че дори първичната стресова ситуация да изглежда, сякаш неприятностите са започнали отдавна и вече са успели да се натрупат. Резултатите от експериментите са публикувани в сп. Nature Communications.

Макар че изследването е провеждано на мишки, същата невронна система работи и при човека. Не е изключено по особеностите на нейното функциониране отрано да може се определи чувствителността към стрес при човека.

От практическа гледна точка диагностиката трябва да помогне например с избора на работа, което ще сигнализира за трудности при отговорни ръководни длъжности и работа в горещи точки.

Освен това е възможно въздействието на тази невронна система да може да поправи ситуация и да направи човека по-малко чувствителен към стрес.

Не бива да забравяме, че има и генетични причини за предразположеност към стрес и според авторите на изследването съчетанието на такива особености от работата на мозъка с неособено успешни гени може силно да повиши вероятността от сериозни психически заболявания – от посттравматичен синдром до шизофрения.