Да възкресяваме ли измрелите видове?

В петък, 15 март, във Вашингтон започна конференция, посветена на възстановяването на измрели видове (TEDxDeExtinction). Няма съмнения, че сега принципно можем да възстановим, да съберем парче по парче генома на някой измрял вид – възможностите на молекулярната генетика са безгранични и стават така да се каже все по-безгранични. Конференцията привлече вниманието на биолози от всякакъв вид – от биохимици до еколози, а освен тях – и цяла редица юристи, социолози, специалисти по въпросите на етиката и дори художници.

Независимо от ефективността и мащабността на инициативата има сериозни съмнения в нейната целесъобразност. Както пише в The Conversation Кори Брадшоу, еколог и един от ръководителите на Центъра по климата и екологията към Института по околната среда при университета в Аделаида (Австралия), необходимостта от възкресението на измрелите видове се смята едва ли не за аксиома. Но стига да се замислим наистина ли толкова е необходимо това, веднага става ясна двусмислеността на инициативата.

Няма да отчитаме колосалните технологични трудности, свързани с това. Да допуснем, че идният прогрес ще позволи тяхното разрешаване. Нека се замислим – в каква среда ще поставим възкресените измрели видове? Причината за измирането в повечето случаи е изменението на привичната среда на обитание на животното и ако искаме да върнем живота на динозавъра, то трябва да му приготвим „Юрски парк”, иначе той няма да оцелее дълго.

Иначе казано, не е необходимо да се задълбаваме в миналото – днешните коралови рифове ще измират дотогава, докато морето се затопля и водата се замърсява и дори най-съвременните методи за генетично клониране не могат да спрат това.

От друга страна, много видове изчезват, защото губят генетичното разнообразие, което позволява на вида дълбоко да се приспособява към средата. При много измиращи видове генетичното разнообразие е по-малко, отколкото при неизмиращите. Жизнеспособната популация трябва да включва стотици и хиляди представители с индивидуални генетични особености и ако искаме да създадем истинска популация, то как ще сторим това?

Най-общо трябва да различаваме задачите на екологията от задачите на молекулярната генетика. Възстановяването на мамута вероятно ще помогне в решаването на някои вътрешни проблеми на молекулярната биология, ще отговори на въпроси, свързани с индивидуалното развитие и т.н., но за екологията това ще бъде напълно безсмислена работа.

С други думи, отчитайки огромната стойност по клонирането, не е ли по-добре да се насочат тези пари за не толкова ефектни, но по-ефективни мерки за защита на живите видове? Създаването на защитени зони, разработването на нови системи за изчистване на въздуха и водата, разработката на по-екологично производство и екологичното ограмотяване на населението биха донесли повече полза, отколкото мечтите за „мамут в епруветка”.