На далечната страна на Луната има значително по-малко водни запаси

Китайски учени направиха важно откритие. Изследване на мантията на Луната показва, че далечната страна на земния спътник има значително по-малко водни запаси от близката страна.

Откритието е споделено след нов анализ на базалти, събрани от лунната мисия Chang’e 6 (CE6) от басейна на Южния полюс-Ейткен (SPA).

Проучването, ръководено от професор Ху Сен от Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките, публикувано в списание Nature, установило, че базалтите CE6 съдържат само 1–1,5 μg/g вода от техния мантиен източник.

Това е значително по-ниско от водното съдържание, измерено за базалти от близката страна на Луната, където водното съдържание варира от 1 до 200 μg/g.

Разликата в концентрацията на вода показва възможно неравномерно разпределение на този компонент в рамките на Луната.

За да тестват идеята, че елементите вътре в Луната са разпределени по различен начин в различни части от нея (наречена полусферична дихотомия), учените са изследвали парчета втвърдена лава и минерали (апатити) в базалти, събрани от мисията Chang’e 6.

Те открили, че разтопената скала (магма), от която по-късно са се образували тези базалти, съдържа между 15 и 168 микрограма вода на грам. Оказало се, че когато магмата се втвърдява и превръща в твърди скали, почти не попада вода в минералите, а остава в течната част.

Това явление се нарича „несъвместимост“ и обяснява защо има толкова малко вода в готовите базалти.

Разликата във водното съдържание потвърждава, че вътрешността на Луната не е еднаква – нейната мантия в различни региони се е образувала при уникални условия.

Това откритие е от решаващо значение за определяне процеса на формиране на Луната и нейната последваща термохимична еволюция.

То предоставя и нови доказателства в подкрепа на хипотезата за гигантски удар, която предполага, че Луната се е образувала в резултат на сблъсък между Земята и небесно тяло.