Неочакван проблем се появява при дългите космически полети

Дългите космически полети могат да доведат до неочакван проблем – влошаване на зрението на космонавтите.

Нови изследвания показват, че причината може да е в преразпределението на течностите в тялото в безтегловност. Специалистите от НАСА вече започнаха да тестват начини за борба с този ефект.

Когато космонавтите започнаха да прекарват по шест месеца и повече на борда на Международната космическа станция (МКС), те започнаха да забелязват промени в състоянието на очите и зрението.

Например, някои от тях отбелязват, че с времето започват да виждат по-зле в орбита и са им необходими по-силни очила за четене.

Учените, проучвайки този феномен, откриха основните симптоми – оток на диска на зрителния нерв (мястото, където той се свързва с ретината) и изравняване на формата на очната ябълка.

Това състояние получи наименованието космически невроокуларен синдром.

В условия на микрогравитация кръвта и гръбначно-мозъчната течност се преразпределят, прииждайки към главата.

Експертите предполагат, че именно това може да е причината за открития синдром.

Вероятно изместването на течностите предизвиква повишаване на вътречерепното налягане, което от своя страна притиска зрителния нерв и деформира окото.

За да провери тази хипотеза, НАСА стартира експеримент Thigh Cuff („Маншет на бедрото“), в хода на който астронавтите носят стегнати маншети на бедрата.

Предполага се, че компресирането на тъканите може да ограничи притока на течност към главата и да намали натоварването на очите.

Ако методът се окаже ефективен, такива маншети ще станат начин за защита на зрението при дълги космически полети — включително до Луната или Марс.

Технологията може да се приложи и на Земята — за пациенти с оток поради продължителен постелен режим или някои заболявания.

От 2015 до 2020 г. учени от американската агенция проведоха мащабно проучване Fluid Shifts („Изместване на течности“), което за първи път показа как в безтегловност се променя оттока на кръв от мозъка.

Друг проект, VIIP („Влошаване на зрението и вътречерепно налягане“), изследва връзката между преразпределението на течностите, вътречерепното налягане и развитието на космическия невроокуларен синдром.

Получените данни са послужили за основа за разработването на шлем за виртуална реалност, който може да извършва мултимодална неинвазивна оценка на зрението, за да проследи евентуалното му влошаване.

Изследователите също така стигнаха до заключението, че измерването на диаметъра на обвивката на зрителния нерв може да се превърне в ключов метод за диагностика на зрението по време на космически полет.

По-рано НАСА представи системи за поддържане на зрението за космонавти — специално покритие, което може да бъде вградено в стъклата на шлемовете на скафандрите или прозорците на бъдещата лунна база и космическите кораби.

Това ще помогне на бъдещите покорители на Луната и други небесни тела от Слънчевата система да виждат както в тъмнина, така и в условия на силна осветеност, без натоварване на очите, пише Prokоsmos.