Депресивните спомени не влияят на поведението

Лошите спомени е необходимо и трябва да се изхвърлят от съзнанието – на несъзнателно ниво те губят сила, затова не могат да въздействат на нашето възприятие на ставащото.

Смята се, че лошите спомени, потиснати в някое ъгълче на съзнанието, все пак влияят на нашето поведение. Стараейки се да забравим нещо ужасно неприятно, видяно или чуто, ние оставаме под контрола на този спомен и несъзнателното ще ни тласка към дадени думи и постъпки, директно следващи от въпросното потиснато.

Това обаче не е съвсем така, ако вярваме на Майкъл Андерсън от Кеймбридж и колегите му, публикували на тази тема статия в сп. PNAS. Изследователите опитали да изяснят как влияят изтласканите спомени върху нашето възприятие. Участниците в експеримент разглеждали картини с прикрепени към тях думи, за да може след това по словесния сигнал обектът с картинката да се появява в съзнанието им без демонстрация на самото изображение.

Това било необходимо, за да се запише с функционална магнитно-резонансна томография как мозъкът работи при спомените и как работят те, когато се опитват да не пуснат в съзнанието даден образ от паметта (доброволците били помолени да забравят някои от картинките).

След това се правело следното: човекът отново разглеждал серия картинки, но те, първо, бързо се сменяли, а второ, обектите били вече изкривени и било трудно да се разпознаят. Обикновено в такива условия човек бързо разпознава това, което е виждал преди – зрителната памет сработва на несъзнателно ниво.

Ние можем да разпознаем чаша с кафе дори в силно замазани изображения, защото благодарение на паметта в мозъка се съхранява „отпечатък“ от обекта и представа за това как изглежда той.

Но както се оказало, ако доброволецът се опитвал да забрави нещо, то втория път той разпознавал този обект по-зле. Освен това, когато човек гледал това, което се опитвал да забрави, зрителните области сработвали различно – тяхната активност била по-ниска, когато пред очите му отново се появял изтласканият от паметта обект. Тоест вътрешното зрение влияело на работата на зрението и мозъкът по-зле възприемал това, което са видели очите.

С други думи, в опита било проверявано влиянието на потиснатите спомени върху възприятието, но едва ли трябва да разказваме как възприятието може да въздейства на поведението, така че може би сме пресилили малко заглавието.

Изобщо идеята, че потиснатите спомени продължават да ни влияят, е доста стара и води директно към Зигмунд Фройд. И сега въпросът е могат ли тези данни да разклатят устоите на психологическата наука.

В последните години и психолози, и невробиолози особено активно се занимават с проблема за лошите спомени, като се стараят да намерят начин за тяхното унищожение.