„Дилемата на затворника” разкри центъра за предсказания

Прочутата икономическа игра „Дилема на затворника“ помогна на неврофизиолозите да открият в мозъка на макак участък, който отговаря за предсказанията на действията на ближния и който помага на примата да разбере опитва ли се той да го измами, или е склонен на сътрудничество.

„Социалните взаимодействия между приматите и хората са невероятно сложни и ние успяхме да разкрием едва малък аспект от това, как нашият мозък ги управлява. Надяваме се, че в крайна сметка ще успеем да разкрием как тези многостранни и сложни връзки са кодирани в нашия мозък, което ще ни помогне да открием начини за различни социални разстройства, такива като аутизъм или асоциално поведение“, казва Зив Уилямс от Харвардския университет (САЩ).

Уилямс и колегата му Керен Харуш открили тайната за това, как нашият мозък се опитва да предсказва действията на околните, докато наблюдавали активността на мозъка на двойка макаци (Macaca mulatta), играещи в маймунски аналог на широко известната игра „Дилема на затворника“.

В нейните рамки учените настанили приматите пред компютър и им дали по един джойстик. Използвайки този манипулатор, всяка маймуна можела да избира тайно от другата един от два символа на екрана – например триъгълник (символ на „егоизма“) или кръг (символ на сътрудничество). След няколко секунди двата избрани символа се показвали на екрана и учените давали на приматите от една до шест порции сок.

В съответствие с класическата версия на „дилемата“ тяхното количество зависело от това как са решили да постъпят макаците. Например, когато и двата макака изберели „сътрудничество със следствие“, получавали по четири порции от напитката, а когато едната изберяла егоистична опция, то получавала шест чаши сок, а нейният партньор – само една.

Той имал възможност да накаже другия в следващия рунд на играта, като избере триъгълника. В такъв случай двата примата получавали само по две порции сок.

Главната тайна на този експеримент било това, че приматите правели избора не едновременно, а един по един и при това добре осъзнавали този факт. Това позволило на учените да установят участъците, които били активни в мозъка на втората маймуна, докато тя се решавала на сътрудничество или се отказвала от него.

Оказало се, че за подобни мислени „сметки“ и прогнози отговаря малък отдел в мозъка, наречен преден сингуларен кортекс (anterior cingulate cortex — ACC), който играе важна роля в работата на много социални отдели на нашата нервна система.

В тази част на мозъка Уилямс и Харуш успели да установят две групи неврони, една от които отговаря за предсказанието на постъпките на другата маймуна, а втората – за избора на бъдещи действия.

Което е интересно, за предугаждане на действията на околните мозъкът отделя доста повече неврони, отколкото за формулировката на собствените постъпки. Това означава, както смятат авторите, че въпросната способност играе важна роля в живота на приматите.

Използвайки данните, събрани по време на играта, учените създали специална компютърна програма, която им позволява в буквален смисъл да „четат“ мислите на маймуната и да предсказват какво решение ще вземе тя със 100% точност. Подобни алгоритми според изследователите ще помогнат в борбата с различни социални разстройства и намирането на причините за нарушенията в психиката и в работата на нервната система.

„Дилемата на затворника“ се явява главен фундаментален проблем в теорията на игрите, разкриващи противоречието между субективната и обективната реалност. Според постановката на задачата двама престъпници попадат в ръцете на правосъдието, изолират ги един от друг и едновременно им дават възможност или да дадат показания срещу другия, или да не правят това.

Ако и двамата не сътрудничат на следствието, то получават идентични минимални срокове. Когато донасят един срещу друг, получават средни срокове. Ако единият мълчи, а другият го издаде, то първият получава максимален срок, а вторият излиза на свобода, и обратното.

От гледна точка на теорията на игрите сътрудничеството на престъпниците един с друг, а не със следствието се явява оптимално. Но това далеч не е така, ако става дума за интересите на отделен човек. Икономистите смятат, че „престъпниците“ винаги ще действат, изхождайки от индивидуални съображения, и винаги ще издават съучастника си.

Статията на учените е публикувана в сп. Cell.