Археологически разкопки на строителната площадка на международното летище „Фелипе Анхелес“ край Мексико Сити доведоха до уникални открития.

През 2019 г. там бяха намерени останките на най-малко 110 мамута и други праисторически животни.

Някога районът е бил зает от екосистемата на древното езеро Шалтокан, а новите данни предлагат свеж поглед върху еволюцията на колумбийския мамут (Mammuthus columbi), съобщава Phys.org.

Дълго време се смяташе, че колумбийските мамути, обитавали Северна и Централна Америка, са произлезли от хибридизацията на вълнестия мамут (M. primigenius) и степния мамут (M. trogontherii) преди около 800–400 хиляди години.

Генетично изследване, публикувано в Science, обаче показва, че мексиканските мамути са представлявали отделна линия.

Учените са анализирали митохондриална ДНК, извлечена от зъбите на мамутите.

Това е от особена важност, тъй като в топлия климат генетичният материал се запазва трудно и досега повечето данни за мамутите произхождаха от северните региони.

Резултатите разкриха специфичен клъстер, наречен Clade 1G.

Той се оказа значително по-различен от другите северноамерикански линии мамути и демонстрира дълбока генетична уникалност.

По ниво на различия мексиканската група е съпоставима с други основни линии мамути.

Учените предложиха възможно обяснение: структурата на митохондриалната ДНК може да е съществувала още в популациите на вълнестите мамути преди тяхната хибридизация със „степната“ линия.

Радиовъглеродното датиране показа, че тези дивергентни линии са съществували в късния плейстоцен – преди между 40 и 12,7 хиляди години.

Изследователите подчертават, че находката демонстрира колко е важно да се изучават вкаменелости от различни региони, включително тропиците.

Само по този начин може да се възстанови пълната картина на еволюцията на изчезналите видове.