Климатичните условия на ранния Марс продължават да бъдат обект на научни дискусии.

Неотдавна учени предложиха интригуваща хипотеза, според която вулканичната активност може да е създала на планетата атмосфера, годна за живот.

Ключова роля в този процес играят емисиите на серни газове, които са засилили парниковия ефект.

Химици от Тексаския университет в Остин са анализирали състава на марсиански метеорити и са провели над 40 компютърни симулации, моделиращи различни температурни условия и химически състави на атмосферата.

Това е позволило да се оценят обемите на емисиите на въглерод, азот и серни съединения на Червената планета, пише Eureka Alert.

За разлика от предишни модели, които предвиждаха високи концентрации на серен диоксид (SO₂), изследването разкрива възможното преобладаване на химически редуцирани форми на сярата.

Сред тях са сероводород (H₂S), двуатомни молекули сяра (S₂) и вероятно серен хексафлуорид (SF₆) – изключително мощен парников газ.

Такава атмосфера би могла да създаде мъглива среда, благоприятстваща запазването на течна вода.

Тази теория има и своите доказателства.

През 2023 г. марсоходът Curiosity откри на Марс елементарна сяра – пряко потвърждение на теоретичните прогнози на изследването.

„Когато започнахме работа, подобни наблюдения липсваха – това откритие се превърна във важно потвърждение на нашия модел“, отбеляза научният ръководител на проекта Ченгуанг Сун.

Редуцираните форми на сярата са характерни за земните хидротермални системи, където поддържат разнообразни микробни общности.

Това потвърждава, че ранният Марс може да е предлагал аналогични на земните условия за потенциален живот.

Серните съединения биха могли да служат като източник на енергия за микробите.