Древен кит от Перу може да е най-масивното животно, срещано някога на Земята

Има нов претендент за най-масивното животно в историята на Земята.

В сряда учени описаха вкаменелости на ранен кит, открит в Перу, наречен Perucetus colossus, живял преди около 38-40 милиона години през епохата на еоцена – същество, изградено донякъде като ламантин, което може да е надминало по маса синия кит, дълго време смятан за най-голямото регистрирано животно.

Изследователите смятат, че Perucetus е бил дълъг около 66 фута (20 метра) и е тежал до 340 метрични тона – маса, която надхвърля всяко друго известно животно, включително днешния син кит и най-големите динозаври. Научното му име означава „колосален перуански кит“.

„Основната характеристика на това животно със сигурност е изключителното тегло, което подсказва, че еволюцията може да създаде организми, които имат характеристики, надхвърлящи нашето въображение“, казва палеонтологът Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature.

Минималната оценка на масата на Perucetus е 85 тона, а средната оценка е 180 тона. Най-големият известен син кит е тежал около 190 тона, въпреки че е бил по-дълъг от Perucetus – 110 фута (33,5 метра). Аржентинозавърът, дългокрак четирикрак тревопасен, живял преди около 95 млн. години в Аржентина, който в публикувано през май изследване беше определен като най-масивния динозавър, беше оценен на около 76 тона.

В крайбрежната пустиня на южната част на Перу – регион, богат на китови вкаменелости – е открит частичен скелет на Perucetus с 13 прешлена, четири ребра и една тазобедрена кост. Костите, които са необичайно обемни, са изключително плътни и компактни. Тази особеност, наречена пахиостеосклероза, отсъства при живите китоподобни – групата, включваща китове, делфини и морски свине – но присъства при сирените, друга група морски бозайници, включваща ламантини и дюгони.

Само масата на скелета му се оценява на 5-8 тона, което е поне два пъти повече от тази на синия кит.

„Дебелото му, издуто тяло може да е приличало повече на сирениан, отколкото на жив кит. Сред сирените, поради гигантските си размери и вероятния сходен начин на живот, той би могъл да напомня за морската крава на Стелър, открита през 1741 г. и унищожена от хората няколко години по-късно“, казва Бианучи.

Не са открити останки от череп или зъби, което прави тълкуването на диетата и начина на живот по-трудно. Изследователите подозират, че Perucetus е живял като сирените – не е бил активен хищник, а животно, което се е хранело близо до дъното на плитките крайбрежни води.

„Заради тежкия си скелет и най-вероятно много обемното си тяло това животно със сигурност е било бавен плувец. На този етап от познанията ни то ми изглежда като един вид мирен гигант, малко като свръхголям ламантин. Сигурно е било много впечатляващо животно, но може би не толкова страшно“, казва палеонтологът Оливие Ламберт от Кралския белгийски институт за природни науки в Брюксел.

„Може би е било растителноядно като сирените, но това би бил единственият случай сред китоподобните. Може би се е хранел с малки мекотели и ракообразни в пясъчни дъна като съществуващия сив кит. Или пък е можело да бъде чистач на трупове на гръбначни животни, подобно на някои съществуващи акули с големи тела“, казва Бианучи.

Изследователите смятат, че е малко вероятно Perucetus да се е хранил с филтри, както днешните китове с баленови зъби, включително синия кит.

Преди малко повече от 50 милиона години китовете са еволюирали от копитни, живеещи на сушата бозайници, големи колкото средно голямо куче. Perucetus все още е имал остатъчни задни крайници.

Скелетните белези показват, че Perucetus е бил роднина на Базилозавъра, друг ранен кит, който е бил с подобна дължина, но по-малък. Базилозавърът обаче е бил активен хищник, който се е отличавал с обтекаемо тяло, мощни челюсти и големи зъби.

“ Perucetus показва, че китоподобните са развили гигантизъм поне два пъти: в сравнително скорошни времена, с еволюцията на големите китове с баленови зъби, и преди около 40 милиона години, с излъчването на роднините на базилозаврите, чийто най-необикновен представител е Perucetus“, казва Бианучи.