Дуализмът на светлината

Днес за съжаление учените все още не са достигнали до основополагащите абстрактни и поради това трудно достижими истини за устройството и развитието на Вселената.

Но има и елементарни и очевидни истини, които могат да дадат отговори на някои от нерешените загадки в теоретичната физика и да премахнат изкуствената граница между микрото и макрото във Вселената, между елементарните частици и небесните тела.

Материята не е еднородна, вечна и непроменлива величина, а се ражда съществува, променя се и умира. Тук – на Земята, тя е такава каквато е, а учените са установили естествените различия между двете и части и са обособили науките, които да ги изучават – физиката и химията. Но не са забелязали основното различие между изучаваните обекти от двете науки – физическите и химическите системи. Именно тяхното различие е една от елементарните и очевидни истини.

• Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро!

Такива са елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т.н. Всички те са равноправни светове, подвластни на еднакви общи правила.

• Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро!

Такива са молекулите и съединенията!

Взаимодействието между две физически системи е различно от взаимодействието между физическа и химическа система, защото физическите и химическите системи са подвластни на различни правила. Непознаването им поражда противоречията между старите и новите теории във физиката днес.

Същността на физическата система е нейното ядро, а всяко ядро поражда свое поле. Те двете са физическата система, защото: Има ядро – има поле. Няма ядро – няма нищо. Следователно: физическата система се състои от ядро и поле. Те двете са причината за дуализма на светлината, вълна–частица.

В материалния свят движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това при взаимодействие между две физически системи равновесието между тях е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние. При взаимодействие между две физически системи неравновесието – разликата между напрегнатостта на двете им полета, ще придвижи по-малката в пространството на по-голямата, там където напрегнатостта между двете им полета е нула, и ще промени големината на ядрото ѝ.

Днес е известно, че небесните тела извършват две основни движения – денонощно въртене около собствена ос и годишно обикаляне около централното небесно тяло. Но физическите системи извършват и трето движение – въртене около собствена ос, която съвпада с орбитата им.

Третото движение е причината осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости и да осъществяват бавно кръгово движение, наречено прецесия.

Поради третото движение Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното и въртене. Третото движение е причина за промените на климата, преди и сега.

От астрономията знаем, че някои планети от Слънчевата система имат пръстени. Най-ясно те са изразени при Сатурн. Това показва, че планетните им екватори имат своето продължение във формата на полетата им. Какво се случва при взаимодействието между две физически системи, примерно Слънцето и Земята? За да е по-ясно и разбираемо, ще употребя символика. Ядрото на Земята ще е човешка глава, а полето ѝ – широкопола шапка. Влиянието на слънчевото поле върху земното – насрещен (слънчев) вятър. Ако вятърът не е много силен и периферията на шапката е успоредна на посоката на вятъра, шапката ще остане на главата. Но ако вятърът е силен или човекът си повдигне главата, вятърът ще блъсне предния край на периферията нагоре и ще издуха шапката от главата му.

Същото ще се случи и със земното поле, ако по някаква причина слънчевата активност се усили значително. Земното поле ще се завърти с полюса си към Слънцето и ще бъде издухано заедно с всичко намиращо се на земната повърхност и тя ще стане бял лист, върху който ще се напише нова глава от развитието на материята върху нея.

Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на Южна Европа. Така е било при последния ледников период. Ако екваторът е с наклон към орбиталната плоскост от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса – екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.

Ако наклонът на полето започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи, за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата. Ще се засилят и зачестят природните бедствия.

Ако наклонът на полето продължи да се увеличава поради третото движение, ще дойде момент, когато Земята (ядрото) ще го последва и ще се завърти на 90 градуса.

Ще застане с полюса към Слънцето. Днес Месецът е в това положение. Нашите деди са знаели за това и са очаквали събитието да се случи през време на „мръсните дни“, от 22 декември – денят на зимното слънцестоене – Коледа, до 4 януари – деня на перихелия на земната орбита – Зуров, Суров ден.

След време Земята ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера. Днес Венера е в това положение.

След още време, третото движение ще завърти Земята на 270 градуса, с другия полюс към Слънцето. Днес в това положение е Уран. А когато Земята опише пълна окръжност „по меридиана“ и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната и плоскост, а Слънцето отново ще изгрява от изток. Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени.

Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата – също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните. От това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени. Така са изчезнали динозаврите.

За наша радост слънчевата активност все още се повишава в „нормални” граници и предизвиква само смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве. Но при мощните звезди, които нямат химическа материя, нещата стоят по друг начин.

Когато има струпване на звезди и няколко обикалят около една централна, обикалящите постоянно променят местоположението си една спрямо друга. С това се променя и влиянието им една спрямо друга, като следствие от непрекъснатото съпоставяне на полетата им и промяната на напрегнатостта.

Тъй като те са силно напрегнати физически системи и излъчването им е мощно, символично това означава, че широкополата шапка е здраво закрепена за главата и вятърът от централната звезда не може да я издуха. Но ако зад някоя от звездите мине друга звезда, тогава периферията на шапката ще бъде подложена на двоен натиск. Отпред, от централната звезда нагоре, а отзад, от третата звезда надолу.

Във Вселената всичко е в състояние на фино неравновесие и всяка рязка промяна довежда до сериозни последици. В нашия случай е достатъчна само лека промяна на

наклона на периферията на шапката и ще последва действие с „геометрична

прогресия“.

Наклонът на полето на потърпевшата звезда ще се променя с увеличаваща се ъглова скорост, докато тя (звездата) се обърне и застане с полюсите си към другите две звезди. През тава време излъчването и ще се усилва и накрая ще премине във взрив.

На практика астрономите ще наблюдават избухването на свръхнова звезда.

При планетите третото движение се извършва бавно и плавно, незабележимо за нас.

При звездите, бързо и рязко, забележимо за нас, но еднократно. В микросвета третото движение се извършва бързо и многократно. Затова там може да се отчете и неговата честота, т.е. с каква скорост полето на ядрото ще се върти спрямо „посоката на вятъра”, последователно в следните положения:

• екватор с право въртене
• северен полюс
• екватор с обратно въртене
• южен полюс

При позиция екватор с право въртене към „вятър отляво“, физическата система няма да излъчва. Изразено чрез графиката синусоида, ще е нулева пресечна точка.

При позиция северен полюс към „вятър отляво”, физическата система, освен собственото си излъчване, ще пропуска през себе си и слънчевия вятър, защото магнитносиловите линии на полето и съвпадат с посоката на слънчевия вятър, а излъчването ще е от южния полюс. Изразено чрез синусоидалната графика, ще е най-високата и точка – плюс.

При позиция екватор с обратно въртене към „вятър отляво”, физическата система няма да излъчва. Изразено чрез графиката синусоида, ще е нулева пресечна точка.

При позиция южен полюс към „вятър отляво”, физическата система ще е „запушена” за слънчевия вятър, защото магнитносиловите линии на полето и са насочени срещу посоката на слънчевия вятър. Изразено чрез синусоидалната графика, ще е най-ниската и точка – минус. Постоянното въртене и многократното повторение на горните четири позиции на физическите системи, са третото им движение.

В началото на статията писах, че при взаимодействие между две физически системи неравновесието – разликата между напрегнатостта на двете им полета, придвижва по-малката в пространството на по-голямата, там където напрегнатостта между двете им полета е нула и променя големината на ядрото ѝ.

Тъй като физическата система се състои от ядро и поле, едновременното, радиално движение на ядрото на фотона към равновесното му положение и третото движение, извършвано от полето му, са причините за дуализма на светлината вълна – частица.

Скоростта на третото движение е честотата на вълната, а скоростта на радиалното движение на ядрото към равновесното му положение определя дължината ѝ. Двете скорости са взаимно и съразмерно зависими, а описаното дотук е валидно за всички физически системи.

Съответствие на едновременното осъществяване на тези две движения в съвременната физика е електромагнетизмът, енергията.

Електричеството – в твърдата материя, а магнетизмът – в газовете.

Посоката на радиалното движение на ядрата определя вида на енергията:

• Положителна – разпад. Когато радиалното движение е изтичане от ядрото.
• Отрицателна – синтез. Когато радиалното движение е втичане в ядрото.

Балкхара