Два метеорологични спътника заснеха любопитно явление на Венера

Японските метеорологични спътници „Химавари-8“ и „Химавари-9“, предназначени за наблюдение на урагани и климатични промени на Земята, неочаквано се оказаха ценен инструмент за изучаване на Венера.

Наблюденията, обхващащи близо десетилетие, позволиха за първи път да се проследят дългосрочни температурни изменения в горните слоеве на атмосферата на планетата.

И да се открият грешки в калибрирането на венерианския космически апарат „Акацуки“.

От 2014 г. и 2016 г. съответно, „Химавари-8“ и „Химавари-9“ следят за урагани и други климатични особености на Земята.

Оказва се, че техните камери, освен облаци и циклони, почти десет години са наблюдавали и Венера.

Събраните снимки създават един от най-пълните архиви с продължителни инфрачервени наблюдения на планетата.

Откритието е станало почти случайно, разказва Гаку Нишияма от Германския център за авиация и космонавтика (DLR).

Негов колега, астроном и метеоролог, забелязал на снимките от „Химавари-8“, получени с бордовия инструмент AHI, не само Земята, но и Луната.

Тъй като Нишияма изучавал естествения ни спътник, се заинтересувал от изображенията. И започнал да използва апаратите като космически телескопи.

Анализирайки инфрачервеното лъчение, екипът му успял да проучи способността на сондите да улавят температурни колебания на лунната повърхност.

Впоследствие на снимките били забелязани и други небесни тела, включително Меркурий, Марс и Юпитер.

Най-голям интерес обаче предизвикала Венера.

Учените разработили метод за нейното идентифициране сред милионите пиксели на снимките.

Знаейки точното време и положение на спътниците, те изчислявали къде се намира планетата. И анализирали промените в яркостта на нейното инфрачервено лъчение.

Това позволило да се открият топлинни приливи – гравитационни вълни в глобален мащаб, възникващи при нагряване на венерианските облаци от Слънцето.

Тъй като атмосферата на Венера е слоеста (топъл горен слой над студен долен), нагретите участъци са подложени на въздействие, а получените вертикални колебания се разпространяват като гравитационни вълни.

Открит е и друг тип – вълни на Росби. И двата вида са ключови за преноса на топлина и импулс през атмосферата на Венера.

„Наблюдението на промените в тези вълни ни помага да разберем по-добре динамиката на атмосферата, особено след като други данни, като скоростта на вятъра и отражателната способност на облаците, показват промени, които се проявяват в рамките на няколко години“, обясняват авторите на изследването.

За първи път екипът успява да открие температурни колебания, причинени от вълни на Росби на различни височини.

Това е важно за разбирането на процесите, стоящи зад дългогодишните атмосферни промени на Венера.

Най-неочакваното откритие обаче дошло при сравнение на данните от „Химавари“ с показанията на японския орбитален апарат „Акацуки“, изучавал Венера почти 10 години – от 2015 г. до 2024 г.

Оказало се, че камерата LIR на „Акацуки“, предназначена за прецизно измерване на температурата, вероятно е занижавала системно данните.

Съпоставянето на информацията ще позволи уточняване на получените данни и създадените на тяхна база атмосферни модели.

Учените се надяват, че снимките от „Химавари“ ще допълнят и данните от японо-европейския апарат „БепиКоломбо“, който изследва Меркурий.

В сравнение с „Акацуки“, метеоспътникът обхваща по-широк диапазон от инфрачервени дължини на вълните и предоставя информация от различни височини.

За разлика от „БепиКоломбо“, който е наблюдавал Венера само по време на кратък преход, „Химавари“ може да наблюдава планетата за много по-дълъг период.

Изследователите ще продължат да анализират снимките с надеждата да получат нова информация за други небесни тела в Слънчевата система.