Юпитер притежава най-ярките и зрелищни полярни сияния в Слънчевата система.

Тези блещукащи светлини в близост до полюсите на планетата дават представа за начина, по който газовият гигант взаимодейства със слънчевия вятър и своите спътници, известни като Галилееви луни.

За разлика от земните полярни сияния, най-големите луни на Юпитер създават свои собствени аврорални следи в атмосферата на планетата. Явление, което Луната не предизвиква на Земята.

Преди мисията „Джуно“ на НАСА три от четирите най-големи спътника на Юпитер – Йо, Европа и Ганимед – показваха ясни аврорални сигнатури.

Калисто, най-отдалеченият от Галилеевите спътници, обаче оставаше загадка.

Въпреки многократните опити с космическия телескоп „Хъбъл“, неговият отпечатък не можеше да бъде открит поради слабия си интензитет и разположението му върху по-яркия главен аврорален овал.

Историческото откритие на мисията „Джуно“

Автоматичната междупланетна станция „Джуно“, която е в орбита около Юпитер от 2016 г., предостави безпрецедентно детайлни наблюдения на полярните сияния.

За откриването на следата на Калисто беше необходимо уникално стечение на обстоятелствата: изместване на главния аврорален овал и пресичане от страна на космическия апарат на магнитната силова линия, свързваща Калисто с Юпитер.

Тези условия съвпаднаха по време на 22-рото орбитално прелитане на „Джуно“ през септември 2019 г.

Мощен поток от слънчев вятър измести авроралния овал към екватора, което позволи откриването на слабата, но отчетлива следа на Калисто.

Едновременно с това инструментите на „Джуно“ регистрираха характеристиките на частиците, електромагнитните вълни и магнитните полета, свързани с това взаимодействие.

Научно значение на откритието

Откритието потвърждава, че и четирите Галилееви спътника оставят своя следа в атмосферата на Юпитер.

Механизмът за формиране на отпечатъка на Калисто се оказа аналогичен на този при другите спътници, което завършва „семейния портрет“ на авроралните сигнатури на луните на Юпитер.

Международен екип от учени, ръководен от Жонас Рабиа от Института за изследвания в областта на астрофизиката и планетологията (IRAP), публикува резултатите от изследването в списание Nature Communications на 1 септември 2025 г.

Трудът, озаглавен „In situ and remote observations of the ultraviolet footprint of the moon Callisto by the Juno spacecraft“, предоставя пълна картина на взаимодействието на спътниците на Юпитер с магнитосферата на планетата.

Това откритие има фундаментално значение за разбирането на физиката на магнитосферните взаимодействия в системата на Юпитер и други газови гиганти.

За мисията „Джуно“

„Джуно“ е автоматична междупланетна станция на НАСА, изстреляна на 5 август 2011 г. за изследване на Юпитер.

Апаратът достигна орбитата на газовия гигант през 2016 г. и оттогава предоставя уникални данни за планетата.

Мисията, първоначално планирана за 7 години, вече е удължавана неколкократно поради своята научна стойност.

Основните цели на мисията включват изследване на произхода и еволюцията на Юпитер, изучаване на неговата атмосфера и магнитосфера, картографиране на гравитационното и магнитното поле и наблюдение на полярните сияния на планетата.

Ключови постижения:

• „Джуно“ се намира в елиптична полярна орбита около газовия гигант, което осигурява пълен обзор на планетата.
• Оборудването на борда на сондата е надеждно защитено от влиянието на космическата радиация.
• Захранването на апарата се осъществява с помощта на огромни слънчеви панели.
• Мисията „Джуно“ значително разширява нашето разбиране за Юпитер и продължава да работи, предоставяйки ценна научна информация за най-голямата планета в Слънчевата система.