Една от мистериите на Уран вече е разгадана

Седмата планета от Слънцето все още крие много тайни, които трябва да бъдат разкрити. Но една мистерия изглежда е разгадана.

Планетата Уран, която се намира на разстояние приблизително 2,8 милиарда километра от Слънцето, е леден гигант. Това е най-студеният свят в Слънчевата система със средна температура от минус 220 градуса по Целзий. Въпреки че другият леден гигант, Нептун, е по-далеч, той все още е малко по-топъл.

Последните изследвания показват, че Уран съдържа много повече метан, отколкото се смяташе досега.

Уран е изследван от близко разстояние само от сондата „Вояджър 2“ през 1986 г.

Учените обаче имат само предположения защо Уран и Нептун са толкова далеч от Слънцето и защо Уран лежи на една страна, пише IFLScience.

Уран е единствената планета в Слънчевата система, чиято ос на въртене е силно наклонена спрямо равнината на орбитата му.

Наклонът на оста на въртене на Уран е почти 98 градуса. Планетата изглежда така сякаш се върти на една страна около Слънцето. Тоест, екваторът на Уран е почти под прав ъгъл спрямо орбиталната равнина и неговите полюси са разположени там, където се намира екваторът на други планети.

Орбиталният период на Уран е 84 години, което е много по-дълго в сравнение с 365 дни на Земята.

За почти една четвърт от всяка година на Уран Слънцето грее точно над всеки полюс, оставяйки другата половина на планетата заключена в 21-годишна тъмна зима.

Уникалният наклон на оста на Уран е отговорен за някои от най-екстремните сезони в Слънчевата система.

Основната хипотеза, обясняваща този наклон на оста на Уран, е, че в далечното минало, преди милиарди години, обект, който е бил приблизително 2 пъти по-голям от Земята, се е блъснал в планетата.

Но има и алтернативно обяснение. То се крие във факта, че Уран в миналото е имал голям спътник, който, отдалечавайки се, е упражнявал гравитационно влияние върху планетата, което е наклонило силно нейната ос на въртене.

Що се отнася до местоположението на Уран и Нептун, учените имат хипотеза как двете планети са се озовали толкова далеч от Слънцето. Според тях и двата ледени гиганта са се образували по-близо до Слънцето, където материалът е бил по-плътен. След това планетите са започнали процес на преместване във външната слънчева система.

Смята се, че това движение е помогнало за създаването на главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, тъй като гравитацията на планетите насочва скалите в този регион на космоса.