Едната половина на Луната се оказа по-гореща от другата

Гравитационното привличане на Земята към Луната е показало, че вътрешността на нашия спътник е по-топла в тази половина, която обърната към нас.

Знаем, че близката страна на Луната изглежда различно от далечната. Но досега не беше ясно колко дълбоки са тези разлики, казва главният инженер Райън Парк от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния.

Заедно с колегите си той е изучавал данни от мисията GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory), която е изследвала нашия спътник през 2012 г. Резултатите от анализа са публикувани в списание Nature.

Като част от тази програма, две космически сонди се следваха една след друга в почти идентични орбити около Луната, събирайки данни за това как гравитацията ѝ влияе на движенията им.

Тъй като гравитационното поле отразява физическите свойства на небесното тяло, това позволило на изследователите да изчислят формата на Луната и нейната деформация под влиянието на приливните сили на Земята.

Детайлите на това гравитационно поле обаче не могат да бъдат обяснени само с външните характеристики на Луната – учените е трябвало да вземат предвид възможната хетерогенност на нейната вътрешност.

Предишни проучвания предвиждаха, че близката страна на Луната ще бъде по-деформирана от земната гравитация, отколкото далечната, каза Джефри Андрюс-Хана от Университета на Аризона.

Новото проучване потвърждава това и „предоставя нова информация за вътрешната структура на Луната“, добавя той.

Използвайки данни от GRAIL, Парк и колегите му са изчислили точно до каква степен нашият спътник е подложен на деформация под влиянието на земната гравитация.

Оказва се, че тази цифра е със 72% по-висока, отколкото би била, ако Луната беше идеално симетрична и хомогенна отвътре.

Екипът е проучил различни причини за тази аномалия, включително химичния състав на Луната. Моделът, който най-добре отговаря на измерванията, е този, при който вътрешността под видимата страна е по-гореща, отколкото под противоположната страна – тоест температурата е разпределена неравномерно.

Този модел на вътрешността на Луната е в съответствие и с известните данни за вулканичната ѝ история и разпределението на радиоактивни елементи като уран и торий близо до повърхността ѝ, отбелязва Шон Соломон от Колумбийския университет в Ню Йорк.