Преди хиляди години огромна суша е свързвала Азия и Северна Америка там, където днес се простират ледените води на Беринговия проток.

По време на последния ледников период тази оголена земя, известна като Берингов мост, е позволявала на големи животни да се придвижват между континентите.

Учените и до днес спорят как и кога ранните хора са могли да преминат тази територия, поставяйки нови въпроси за миграцията на човечеството към Америка, съобщава Live Science.

Според изследователи като Джеси Халиган от Тексаския университет A&M и Морган Смит от университета на Тенеси в Чатануга, потопеният Берингов мост остава едно от най-сложните, но и най-потенциално интересни археологически места на планетата.

„Всяко място, което открием, може напълно да промени разбирането ни за първите хора“, обяснява Халлиган, подчертавайки колко редки са запазените останки от края на Ледниковия период в този регион.

„Замръзнала история“ под леда

Студените води на Беринговия проток, бедни на микроорганизми, може да са съхранили органични материали – дрехи, инструменти или останки от жилища – почти непокътнати. Това дава рядка възможност да се надникне в праисторическия живот.

Смит отбелязва, че условията в протока могат бързо да станат „крайно непредсказуеми“, което прави теренните изследвания изключително трудни и скъпи.

Освен ниските температури, силните течения и дебелите слоеве утайки усложняват подводните проучвания.

Както обяснява Джеси Фармър от Бостънския университет, бурите могат да превърнат плитките морета в опасно бурни, създавайки екстремна променливост на времето и условията за гмуркане.

Освен това голяма част от древния релеф днес е погребан под 3-15 метра утайки, което прави традиционните археологически методи неефективни.

Гмуркачите могат да изследват само ограничени дълбочини за кратко време, а ядките от утайки дават едва малки проби. Смит сравнява търсенето на артефакти с „намиране на игла в купа сено“.

Технологиите идват на помощ

За да преодолеят тези трудности, учените все по-често използват съвременни технологии за сонарно картиране и дистанционно наблюдение.

Те позволяват да се откриват следи от древни ландшафти под слоя тиня и да се определят районите, където някога е могла да има човешка дейност.

Халиган посочва, че някои проби от утайки вече съдържат следи от насекоми и полен, които помагат да се възстанови древната среда.

Но финансирането и логистиката остават основни пречки – големите изследователски кораби струват до 15 000 долара на ден, трябва да се резервират година предварително и зависят от непредсказуемото време.

Халлиган и Смит вярват, че потенциалните открития могат да бъдат революционни.

„Там почти със сигурност има места, които чакат да разкажат как човечеството за пръв път се е разпространило по континентите“, убедени са изследователите.