Бели светлини, срещи с мистериозни същества и усещането за напускане на собственото тяло са сред най-често описваните преживявания при състояния близки до смъртта (NDE – Near-Death Experiences).

Но тъй като езикът трудно може да изрази подобни усещания, учените са решили да потърсят нов начин да разберат какво точно преживяват хората, които „виждат“ отвъд.

Затова изследователи помолили участници, преживели NDE, да нарисуват това, което са видели, вместо само да го опишат с думи.

50 души рисуват „отвъдното“

Общо 50 души взели участие в проучването (все още непубликувано в рецензирано списание). Те отговаряли на въпроси за своето преживяване, а след това рисували със синьо мастило сцените, които си спомнят.

Целта била да се изследва „архитектурата“ на пространството в техните преживявания – тоест геометрията на света, през който са се „движили“.

Четири форми на преживяването

От анализираните рисунки учените открили, че NDE се подреждат в четири основни пространствени конфигурации:

• A-форма – конусовидна перспектива, подобна на тунел.
• B и C-форми – елипсовидни или арковидни пространства.
• C5-форма – пълно, 360-градусово сферично „затворено“ пространство.

Тунелът и кислородът

Авторите предполагат, че A-формата се появява, когато кръвоснабдяването на мозъка намалее, което води до загуба на периферно зрение – така се появява усещането за тъмен тунел.

Тези сцени често били описвани в сиво, без цветове, което вероятно се дължи на липсата на кислород в мозъка.

Арковидните светове и травмите

B и C-формите, според учените, може да са аналогични на зрителни нарушения, наблюдавани при инсулт или черепно-мозъчни травми, когато едната половина от зрителното поле временно изчезва.

Пътят през „отвъдното“

Много участници съобщили, че преживяването им започва с конусовидна A-форма (тунел) и преминава към C5-форма – пълно пространствено потапяне.

Други пък описват обратното – от сферично усещане към тунел.

Учените смятат, че това може да отразява последователност от познати зрителни дефицити, свързани с влошена мозъчна функция в критични състояния.

Извън тялото, но все пак „там“

Изследователите също така помолили участниците да покажат къде се намира тяхното „аз“ в сцените, които рисуват.

Интересното е, че при извънтелесните преживявания хората се възприемали като намиращи се извън тялото, но все пак визуално свързани с него и с околната среда.

В други фази на NDE обаче, участниците не рисували нито себе си, нито заобикалящия свят, което подсказва пълно откъсване на „аз-а“ от физическата реалност.

Най-често срещаното преживяване

Само 18 от 50 участници не съобщили, че са видели как напускат или се връщат в тялото си – тоест, повечето са преживели класическо „извънтелесно“ състояние.

Науката зад „светлината в тунела“

Според авторите, тези наблюдения може да се обяснят с промени в кръвния поток и кислородното насищане на мозъка при критични състояния. Това би могло да създава илюзии, свързани със светлина, движение през тунел и усещане за отделяне от тялото, пише IFL Science.

Проучването засега е в предпечат и е достъпно на платформата bioRxiv.