Фалшифицирано откритие доведе до смъртта на японски учен

Японският биолог Йошики Сасаи е открит обесен на 5 август.

Причината за самоубийството на Сасаи, зам.-директор на центъра по биология на развитието RIKEN, станал скандалът, разгорял се около две статии в сп. Nature за стволовите клетки.

В двете статии Сасаи се явявал съавтор, а първи автор – младата изследователка Харуко Обоката, работила под негово ръководство.

Статиите, появили се на 30 януари, предизвикали истинска сензация в научния свят. В първата публикация се описва невероятно прост и евтин метод за получаване на стволови клетки, притежаващи плурипотентност, тоест способност да се развиват по различни пътища, превръщайки се в различни тъкани и органи.

За тази цел, доказвали авторите на статията, е достатъчно специализирани клетки (клетки от кръвта на новородени мишки) да се поставят в кисела среда (рН 5,7). След 25 минути пребиваване в тази среда клетките придобиват свойства на ембрионални стволови индуцирани плурипотентни клетки, тоест връщат се в ембрионален стадий.

Учените нарекли полученото явление стимул-предизвикано придобиване на плурипотентност, а клетките получили абревиатурата STAP (stimulus-triggered acquisition of pluripotency).

Ако това беше така, то откритието би преобърнало науката за стволовите клетки, на които учените възлагат големи надежди в регенеративната медицина.

Това е потенциален източник, от който може да се изготвят „резервни части за човека“, за да се заменят увредени или износени органи. И този източник ние носим в себе си.

Основният проблем се състои в препрограмирането на клетките на нашия организъм, за „да се върнат в детството“ и отново да придобият потенция за развитие по различни пътища. За работата по препрограмирането на клетките е връчена Нобелова награда за физиология или медицина през 2012 година.

Джон Гардън присаждал ядра в соматични клетки на жаби, а Шиния Яманака открил какви гени са необходими за това и разработил метод за получаване на индуцирани плурипотентни стволови клетки с въвеждането на тези гени в клетките.

Разбира се, много е примамливо вместо присаждане на ядра или гени, което е достатъчно трудоемко, да се вземат и просто да се приложат условията на външната среда.

Харуко Обоката и нейните съавтори доказвали, че това явление е от същия порядък, както се случва в природата с клетките на растенията и някои животни (под влияние на температурата ембрионите на крокодилите променят пола си).

Във втората статия японските учени изследвали свойствата на клетките STAP и стигнали до извода, че възможностите им дори са по-широки, отколкото на индуцираните плурипотентни клетки, получени по метода на Яманака.

С други думи, ако данните от резултатите се бяха потвърдили, регенеративната медицина щеше да разполага с прост и евтин метод за получаване на клетки. А значи клетъчните технологии от сложни и скъпи сплави биха станали доста по-евтини и достъпни.

Скандалът се разгорял, когато учени от други страни открили признаци за фалшификация в статията. Става дума за подправяне на рисунка и за използване на една и съща рисунка два пъти. Съобщение за това се появило на сайта PubPeer – форум за обсъждане на научни публикации. Пред авторите на статията били поставени въпроси, изискващи отговори, но отговори така и не били получени.

През февруари Центърът по биология на развитието RIKEN пуснал тестване на резултатите от работата с участието на независими експерти от други научни институти. Други лаборатории се опитали да повторят резултатите, описани в статиите, но никоя не получила положителен резултат.

Независимо от мнението на критиците, както и на ръководството на центъра RIKEN и съавторите на статията, Харуко Обоката продължила да настоява, че грешките в рисунките са допуснати от нея неумишлено и че това не променя основния резултат – клетките STAR могат да бъдат получени по посочения метод.

През май тя взела решение да оттегли втората статия от Nature, смятана от нея за допълнителна, тъй като съществуването на клетките STAR се потвърждава в първата статия. Но редакцията на Nature решила, че трябва да бъдат свалени и двете статии.

Впоследствие комисия, създадена от центъра RIKEN с участието на независими експерти, поискала наказание за Харуко Обоката и нейните ръководители, включително Сасаи. Било предложено също биологичният център в Кобе да бъде разпуснат.

Може да се допусне, че тези изисквания са били причината, тласнала Йошики Сасаи към самоубийство. Макар пряко Сасаи и другите му двама колеги да не били обвинявани в подправяне на данни, ученият говорел за чувство на дълбок срам от ситуацията със статиите.

Йошики Сасаи е бил ръководител на лабораторията за органогенеза и неврогенеза в центъра RIKEN. В научните среди той е добре известен с работата по отглеждане на стволови клетки в органоподобни структури. През 2012 година специалисти от RIKEN под негово ръководство за първи път отгледали в Петриева паничка почти пълноценно око от човешки стволови клетки.

През 2010 г. Сасаи е получил научна награда „Осака“ за изучаването на развитието на мозъка in vitro. На 5 август тази година той е открит обесен в помещение на центъра RIKEN в Кобе. Осака е на 52 години.

Ако си спомним няколко от последните научни скандали от такова ниво, то те не са приключили толкова трагично. Например Фелиса Улф-Саймън, откривателката на бактерия, използваща арсен вместо фосфор, след като микробиологът Розмари Редфилд провела разследване на работата ѝ и напълно опровергала получените резултати, публикувала в Science опровержение на собствените си резултати.

Антонио Ередитато от университета на Берн, отговарящ за експеримента OPERA по изучаването на неутриното, се оттеглил от ръководството и участието в проекта, в който уж били получени сензационни резултати за движението на неутриното със скорост, по-висока от тази на светлината. Впоследствие се изяснило, че тези резултати се дължат на грешка в експеримента.

А корейският учен Хуан У Сок, специалист по стволовите клетки, уличен във фалшифициране на резултатите, независимо от всички скандали, получил американски патент и се готви да клонира мамут.

В историята на науката обаче има примери за самоубийства на учени, свързани с професионалната им дейност. Едно от най-известните е самоубийството на Лудвиг Болцман, австрийски физик-теоретик, основател на статистическата механика и молекулярно-кинетичната теория.

През 1906 година той сложил край на живота си, тъй като развиваните от него идеи на статистическата физика в това време не срещали разбиране във физичната общественост.