Физик твърди: Гравитацията е доказателство, че живеем в компютърна симулация

Британски физик предложи нова интерпретация на гравитацията, която подхранва хипотезата, че живеем в гигантска компютърна симулация.

В статията си той сравнява поведението на Вселената с алгоритмите на цифровите системи.

Мелвин Уопсън от Университета в Портсмут твърди, че гравитацията може да е допълнително доказателство, че нашата реалност е компютърна симулация.

В новата си научна статия, публикувана в AIP Advances, той предполага, че гравитационната сила не просто държи телата заедно, а е механизъм, чрез който симулираната Вселена намалява ентропията,. Подобно на начина, по който компютър компресира данни за оптимизация, съобщава Channel 24.

Уопсън смята, че гравитацията може да възникне като страничен ефект от цифровата обработка на информация, която е предназначена да направи симулацията по-ефективна.

Той го описва като форма на „компресиране на данни и изчислителна оптимизация“, която подкрепя идеята за изчислителна или виртуална Вселена.

Неговите открития са част от по-широко научно движение. То разглежда фундаменталните сили на природата като резултат от сложна симулационна система.

Теорията на Уопсън отразява идея, предложена от философа Ник Бостром в началото на 2000 г. След това Бостром предположи, че нашата реалност може да е дигитална симулация, създадена от напреднала цивилизация, концепция, популяризирана от филма „Матрицата“.

Но, както отбелязват изследователите, доказването на тази теория е трудно, особено като се има предвид, че „авторите“ на симулацията биха могли умишлено да скрият истинската ѝ същност.

Или с други думи казано, не можем да знаем за това от вътрешността на програмата. Точно както героите във видеоигрите ни не знаят, че са герои от видеоигри вътре в компютър.

В своите изчисления Уопсън се позовава на собствения си „втори закон на информационната динамика“, според който „ентропията на всяка система остава постоянна или се увеличава с времето“.

Според него, гравитацията „придърпва“ материята в единични структури, намалявайки ентропията и фрагментацията. По този начин подрежда пространството. Това е подобно на начина, по който компютърът групира и компресира информация, за да спести ресурси.

„Моите открития в това проучване са в съответствие с мнението, че Вселената може да функционира като гигантски компютър или че нашата реалност е симулирана конструкция. Точно както компютрите се опитват да спестят място и да работят по-ефективно, Вселената може би прави същото. Това е нов начин да се мисли за гравитацията не само като за сила на привличане, но и като за това, което се случва, когато Вселената се опитва да остане организирана“, каза Уопсън в изявление.

В работата си Уопсън описва и структурата на симулацията. Той казва, че информацията, съхранена в единичните клетки, определя координатите на материята вътре в симулацията. Един вид пикселизация на единици и нули.

Процесът е идентичен с начина, по който се разработва цифрова компютърна игра, приложение за виртуална реалност или друга усъвършенствана симулация.

Всяка клетка може да побере повече от една частица, подобно на изчислителна система, която минимизира информационното съдържание.

Казано по-просто, много по-ефективно от изчислителна гледна точка е да се проследява и изчислява местоположението и импулса на един обект в пространството, отколкото да се проследява и изчислява позицията и импулса на множество обекти.

„Изглежда, че гравитационното привличане е просто още един оптимизиращ механизъм в изчислителния процес, който има за цел да компресира информацията“, добавя ученият.

Уопсън отдавна е поддръжник на теорията за симулациите.

През 2022 г. твърди, че геномите на вируса COVID-19 показват намаляваща ентропия с течение на времето, подкрепяйки доказателства за неговия втори закон за информационната динамика.

В друга статия, която предизвика фурор, той твърди, че информацията може да бъде „пета форма на материята“, отново уж демонстрирайки, че живеем в симулация.

Но дали изследванията му някога ще получат широко признание и одобрение извън научната общност, предстои да видим. В края на краищата необикновените твърдения изискват необикновени доказателства. Особено, когато се опитвате да обърнете самата реалност с главата надолу.