Първият междузвезден обект, откриван някога в Слънчевата система – Оумуамуа, не е комета, а фрагмент от тяло, наподобяващо Плутон. До този извод стигна екип от изследователи от университета на Аризона.

Оумуамуа беше открит през 2017 г., след като вече беше преминал своя перихелий. Първоначално обектът беше класифициран като астероид.

По-късно обаче астрономите регистрираха негравитационно ускорение на Оумуамуа.

Повечето учени го интерпретираха като следствие от сублимация на летливи вещества, което означава, че в действителност обектът е комета.

Сега астрономите представиха нова хипотеза, която обяснява странното поведение на Оумуамуа.

Според тях той може да представлява фрагмент от „екзо-Плутон“ – отломка, състояща се почти изцяло от азотен лед.

Наблюденията, извършени от космическия апарат New Horizons по време на прелитането му край Плутон през 2015 г., показаха, че голяма част от повърхността му се състои от азотен лед, докато водният лед играе ролята на скална основа.

Резултатите от моделирането сочат, че в миналото Плутон е бил изцяло покрит с азотен лед.

Въпреки това, за милиарди години част от него е била „изстъргана“ при сблъсъци с други небесни тела.

Освен това, първоначално в Слънчевата система е имало много повече подобни тела.

Според оценките на учените, в нея е имало материал за формирането на до 2000 обекта, подобни на Плутон, както и на 6000 други, по-големи планети джуджета.

Впоследствие обаче, при промяната на орбитите на планетите гиганти, част от тях са преминали на по-близки до Слънцето орбити и са се изпарили, а други са били изхвърлени извън Слънчевата система.

Подобни планетарни танци би трябвало да са обичайно явление и за други звезди.

Това означава, че в междузвездното пространство трябва да има голям брой обекти като Плутон и още по-голям брой техни азотни отломки.

Според авторите на изследването, всички характеристики на Оумуамуа могат да бъдат обяснени, ако той представлява пласт от азотен лед.

Става дума за неговата скорост, която е по-ниска от тази на типичните междузвездни комети, необичайната му удължена форма, както и спектъра, който показва, че повърхността е богата на азот.

Най-вероятно Оумуамуа е бил изхвърлен от млада звездна система.

И възрастта му не надвишава 2 милиарда, а може би дори 500 милиона години.

Учените предполагат, че той е дошъл от ръкава Персей – най-близкия до Слънцето спирален ръкав на Млечния път.

Именно благодарение на голямото количество азот, Оумуамуа е бил толкова лесен за откриване.

Въпреки че остатъците от воден лед може да са по-разпространени, азотният лед свети по-ярко. Но той също така лесно се изпарява.

Според оценките на изследователите, към момента на наблюдението Оумуамуа е загубил над 90% от масата, която е донесъл в Слънчевата система, пише Space.com.