Газовите гиганти могат да направят други светове обитаеми

Млада звездна система в съзвездието Стрелец, изследвана от екип от астрофизици, насочи учените към две неочаквани и интригуващи заключения наведнъж.

Първо, газовите гиганти, макар и сами по себе си неподходящи за живот, могат да създадат условия, подходящи за това на други планети. И благодарение на тях може да се осъществи „комуникация“ между различни планетарни системи.

На 330 светлинни години от нас в момента се случва нещо подобно, което се е случило в близост до Слънцето преди 4,5 милиарда години. А именно: раждането на нова планетарна система.

Не е изненада, че звездата HD 163296, заобиколена от мощен диск от газ и прах, привлича вниманието на астрономите. Особено предвид факта, че дискът вече е разделен на няколко концентрични пръстена, всеки от които може да съдържа пълноценен свят в близко бъдеще.

Звездата (почти два пъти по-масивна от нашата) е още много млада – на не повече от 5-6 милиона години. Но вътре вече е пламнал термоядрен синтез.

А протопланетарният диск достига диаметър хиляда пъти по-голям от разстоянието между Земята и Слънцето.

Но най-интересното е, че въз основа на завихрянията вътре в отделните пръстени астрономите вече са установили присъствието на поне четири планети.

Всички те са гиганти с маси, вариращи от Сатурн до два Юпитера. И динамиката на техните орбити внезапно се оказа нещо повече от просто „нещо само по себе си“.

Изчисленията, направени от международен екип от учени, разкриха любопитна особеност на миграцията на тези големи небесни тела. Оказа се, че със своята гравитация новородените газови гиганти „дърпат“ малки планетезимали към центъра на системата, където започва обитаемата зона. По този начин се увеличават шансовете там да се образува скалиста планета с всички необходими условия за живот.

Освен това планетезималите постоянно се сблъскват по пътя. Благодарение на тези въздействия от техните дълбини се освобождават вода, азот, въглерод и други ценни елементи, без които е невъзможно да си представим повечето биохимични реакции.

Така че Земята в сегашната си форма може буквално да дължи съществуването си на Юпитер.

Но това не е всичко: някои планетезимали неизбежно ще бъдат изхвърлени от системата в междузвездното пространство.

Според изчисленията на екипа само за няколко милиона години от HD 163296 е трябвало да „изскочат“ множество различни по размер тела, равни по маса на 168 Земи. Възможно е много от тях да са се „прикрепили“ към други системи, като по този начин са увеличили разнообразието на планетарното „население“ на Млечния път.