Генетиката ще ни спаси от студ
Малките народи на Сибир имат три гена, които позволяват на организма им по-добре да се адаптира към ниски температури.
Площта на Сибир е около 10% суша, но поради суровите условия в този регион живеят едва 0,5% от населението на Земята. Това не е чудно, тъй като средната температура през януари тук е минус 25 градуса. Може да изглежда, че коренните жители на Сибир и Далечния север просто са свикнали със студа и затова го понасят по-добре от другите. Но дори на Полюса на студа, където температурата пада под -70 градуса, живеят хора.
Алексия Кардона и колегите й от Кеймбридж са анализирали 200 образци ДНК от колекцията на Института по биологични проблеми на Севера към Руската академия на науките и са открили три гена, свързани с издръжливостта на сибирците на студ – UCP1, ENPP7 и PRKG1.
През 2010 г. е публикувана работата на Ани де Ренцо от Чикагския университет, според която гените UCP1 и UCP3 помагат за изработването на топлина непосредствено от мастните запаси на организма, вместо да предизвикват треперене.
Генът PRKG1 участва в съкращаването на гладките мускули, което води до стесняване на кръвоносните съдове за намаляването на загубата на топлина и треперенето. Генът ENPP7 подпомага усвояването на мазнините от месни и млечни продукти, които са в основата на храненето на народите от Далечния север. Този ген е разпространен из цял Сибир, а другите два са разпределени по региони – за жителите на Южен Сибир е характерен генът UCP1, а за Североизточен и Централен –PRKG1.
Кардона отбелязва, че сибирците се смятат за предци на коренното население на Америка, което също се отличава с висока издръжливост на студ. Тези изследвания могат да хвърлят светлина на това по какъв начин древният човек се е приспособявал към суровите условия, обитавайки не най-благоприятните райони, като например Денисовият човек, който се появил в Алтай преди около 250-300 хил. години.
Изучаването на генетичните особености на малките северни народи има важно значение за възстановяването на историческата антропогенеза и формирането на различни етноси. Наскоро генетиците откриха в генома на тибетците ген, който ги приспособява към високопланинските условия на живот.
Животните на Севера – впрегатни кучета и елени, също са се приспособили към студа. Тяхната генетика все още очаква да бъде изследвана.
Резултатите от изследването са представени на конференция по въпросите за произхода на човека, проведена в Кеймбридж.
Източник: Наука и жизнь