Гениалните идеи идват след дълга скука

Досега беше нещо като аксиома, че скучната и монотонна работа затъпява и пресушава мозъка и че от нея човек може да деградира. Само си представете, че всеки ден по няколко часа например премествате книгите от единия шкаф в другия. Или друга пипкава работа, която да ви доведе до лудост при мисълта, че трябва да действате като робот.

И учените бяха се убедили, че наистина еднообразните действия превръщат човека в машина. Нашият мозък започва да работи в режим на автопилот, тоест по-икономично и с по-малко усилия за изпълнението на една и съща задача. При това се увеличава активността в друга част на мозъка, която обикновено се включва по време на почивка.

Накрая, както резюмират специалистите, човек става все по-глупав. И решението дори на най-простите въпроси му представлява трудност.

Но тази „скучна хипотеза” е опровергана наскоро от психолозите от университета на Централен Ланкашир, Великобритания. В техен експеримент група доброволци от 40 души в продължение на 15 минути трябвало да преписват телефонни номера от указателя. След това превключили на творческа задача – да измислят или измайсторят нещо от две пластмасови чаши. Измъчени от монотонната дейност, хора просто бликали от идеи, коя от коя по-добра.

А доброволците от контролната група, които избегнали участта на преписвачи и които директно пристъпили към творчество, не постигнали такива резултати. Креативните им идеи били доста по-оскъдни.

Учените смятат, че скучната работа стимулира творческите способности, защото ни дава време, за да се разсеем и да повитаем в облаците. По такъв начин тя разтоварва мозъка и го разчиства за идването на гениалните идеи.

И от празните приказки има полза

Не само летенето в облаците, но и празното дърдорене и размишления спомагат за изобретателността. До този извод са стигнали специалистите от университета в Северна Каролина, САЩ.

„Когато съзнанието губи концентрация, то дяловете от мозъка, отговарящи за дългосрочната памет, увеличават своята активност – тълкува същността на открития феномен докторът по биология Майкъл Кейн. – Така, докато човек се потапя в собствените си мисли или поддържа безсмислен разговор, за времето например, той не само активира в мозъка си механизма за обработка на информация, но и открива необходимата кутийка в библиотеката на паметта.”

По такъв начин свободният от натоварване мозък осъществява дълбока творческа работа. Юнг пък разглежда депресията като състояние, при което психиката насъбира енергия. Бездействието, предизвикано от нея, предшества активната творческа работа.

Според учените отпуснатото съзнание всъщност е доста сложно състояние. Когато се откъснете от реалното място и за известно време се пренесете в някой друг свят, то за мозъка това е дори по-важно, отколкото постоянното напрежение. Ние сме свикнали да се фокусираме върху същината на проблемите, а е необходимо да се издигнем над тях. И тогава моментите на озарение ще ни спохождат по-често.

„Днес много работодатели внедряват все по-интензивни информационни технологии, за да са постоянно заети служителите им, по-малко да почиват, за да не изостават от конкуренцията – отбелязва д-р Кейн. – Но за да работи мозъкът на пълни обороти, му е необходимо да се развлича. Дори за глупости от рода на преглеждане на постовете на приятели в социалните мрежи или гледане на клипчета в YouTube.”

Източник: КР