Гениите знаят как да мислят

Как стигат до своите идеи гениите? Какво е общото между ума, създал „Мона Лиза“, и онзи, който е успял да роди теорията на относителността? Какво отличава мисленето на Айнщайн, Едисън, Да Винчи, Дарвин, Пикасо, Микеланджело, Галилей, Моцарт? На какво можем да се научим от тях?

Да си гений, не означава да чупиш рекорди по знания, да научиш 14 езика за 7 години, да си член на „Менса“ и дори не означава да си много умен. Психолози са стигнали до заключението, че креативността не е същото като интелекта. Човек може да бъде много по-креативен, отколкото умен, или много по-умен, отколкото креативен.

Често ние мислим репродуктивно, тоест въз основата на подобни проблеми, с които вече сме се сблъсквали в миналото. Фокусираме се върху някое решение, което вече е работило преди. След това избираме най-многообещаващия подход, изключвайки всички други, и започваме да работим в тясно определена посока за решаването на проблема.

За разлика от този метод гениите мислят продуктивно, а не репродуктивно. Сблъсквайки се с проблем, те се питат: „По колко различни начина мога го да погледна? “, „Как мога да го видя от друг ъгъл? “ и „По колко начина мога да го реша? “. Те имат тенденция да намират няколко различни пътя за решение, някои от които са неконвенционални и дори уникални.

Как гениите генерират различни варианти и догадки? Защо толкова много от идеите им се оказват дълбоки и многообещаващи? Изучавайки дневници и кореспонденции, записи на беседи и идеи на велики мислители, са изведени някои стилове на мислене, с които гениите генерират множество нови и оригинални идеи.

Стратегии

Тук са изброени стратегиите, които се оказват характерни за мисленето на някои гении през цялата история на човечеството.

Гениите гледат на проблема от много страни. Те често откриват гледна точка, която до този момент никой не е изследвал. Леонардо да Винчи смятал, че за получаване на знание за формата на проблема трябва да се започне от опит да се формулира той по много различни начини. Да Винчи чувствал, че първото впечатление е прекалено традиционно. С всяка нова стъпка неговото разбиране се задълбочавало и той започнал да разбира същината на проблема. Теорията на относителността на Айнщайн фактически е описание на взаимодействието на различни перспективи. Аналитичните методи на Фройд били разработени, за да открият детайли, които не се вмествали в традиционната перспектива и водели до абсолютно нова гледна точка.

Гениите правят своите мисли видими. Взривът на креативност през Ренесанса бил тясно свързан със записването и предаването на огромен обем информация на различни езици – езика на живописта, рисунките и диаграмите – като знаменитите диаграми на Да Винчи и Галилео. Галилео революционизирал науката, като започнал да придава на мислите си видима форма с диаграми, карти и рисунки, докато съвременниците му продължавали да използват традиционната математическа и словесна форма.

Гениите са продуктивни. Отличителна особеност на гениите е тяхната невероятна продуктивност. Томас Едисън е притежавал 1093 патента, което и до днес е непреодолим рекорд. Бах е писал по кантата на седмица. Моцарт е създал над 600 музикални произведения. Айнщайн е най-известен с теорията на относителността, но той е публикувал още 248 други работи. В изследване на 2036 различни учени за цялата човешка история е установено, че най-уважаваните учени са създавали не само велики работи, но и доста „лоши“. От впечатляващото им общо количество възниква качеството. Така че гениите са продуктивни. Точка.

Гениите измислят нови комбинации. Като деца с конструктор „Лего”, гениите постоянно комбинират различни идеи, образи и мисли. Например законът за наследствеността, на който се основава съвременната генетика, е резултат от работата на Грегор Мендел, който комбинирал математиката и биологията, създавайки нова наука.

Гениите търсят взаимовръзки. Ако определен начин на мислене издава креативния гений, то това е способността да съпоставя несвързани обекти. Именно така се виждат неща, които другите не забелязват. През 1865 г. Фридрих Август Кекуле открил формулата на молекулата на бензена, свързвайки я с присънилия му се образ на змия, захапала собствената си опашка. Самюъл Морз си блъскал главата над предаването на телеграфен сигнал от единия бряг на океана на другия. Веднъж той видял как сменят конете на пощенска станция и свързал пощенските станции и телеграфните сигнали.

Гениите мислят и за обратното. Физикът Нилс Бор смятал, че ако можете да задържите противоположностите заедно, то ще спрете мислите си и разумът ви ще започне да работи на ново равнище. Спирането на мислите позволява на интелекта, който стои зад тях, да действа и създава нови форми. Противоположностите създават условия свободно да изплува нова гледна точка от дълбочините на разума.

Гениите мислят метафорично. Аристотел е придавал на метафорите признаци на гениалност. Той смятал, че човек, способен да почувства сходството между две различни области на битието и взаимната им връзка, е личност с особен дар. Ако несходни неща са сходни в определени аспекти, възможно е те да са сходни и в други. Александър Греъм Бел забелязал сходството между вътрешната работа на човешкото ухо и колебателната способност на мембраната, и стигнал до идеята за телефона.

Гениите са готови за провал. Всеки път, когато се опитваме да направим нещо и търпим неуспех, обикновено предприемаме още нещо. Това е първият принцип на творческата случайност. Можем да се запитаме защо сме претърпели неуспех, и това е разумният подход. Но творческата случайност провокира друг въпрос: „Какво създадох?“ Отговорът на този въпрос по нов, неочакван начин е ключова част от творческия акт. Александър Флеминг не е първият лекар, забелял по време на изследвания на смъртоносни бактерии, че на повърхността на някои култури се образува плесен. Флеминг намерил това за „интересно“, а наблюденията му довели до създаването на пеницилина.

Запознанството с разпространените стратегии на мислене на творческите гении и тяхното приложение може да направи всеки човек по-продуктивен в работата и личния живот. Творческите гении са гении за това, защото знаят КАК да мислят вместо КАКВО да мислят. За да реши проблема творчески, мислещият човек трябва да изостави първоначалния си подход, който произтича от миналия опит, и да се опита да го погледне различно.