Учените сравняват този процес с влак, който постепенно излиза от релсите.

За първи път учени наблюдават как гигантска океанска плоча постепенно се разпада под северозападната част на Тихия океан.

Това откритие хвърля светлина върху жизнения цикъл на тектонските плочи и възможните последици за бъдещи земетресения. Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Зоните на субдукция – местата, където една тектонска плоча се подпъхва под друга – предизвикват най-мощните сеизмични събития на Земята.

Те изместват континенти, водят до земетресения и вулканични изригвания, и преработват земната кора в мантията.

Тези гигантски системи обаче не са вечни. Отдавна учените си задават въпроса как плочите прекратяват своето движение.

Как е направено откритието

Изследователски екип, ръководен от Брандън Шак от университета на Луизиана и Сюзан Карбот от Земната обсерватория „Ламонт-Дохърти“, е проучил плочите Хуан де Фука и Експлорър край бреговете на остров Ванкувър.

Използвайки сеизмично изображение с метода на отразените вълни – аналог на ултразвука, но за земните недра – те изпращали звукови вълни към морското дъно и записвали ехосигналите с помощта на 15-километрова подводна мрежа от сензори.

Това позволило за първи път да се получи ясно изображение на разломите и пукнатините вътре в плочата.

Учените са установили, че плочата не се разрушава изведнъж, както може да изглежда, а се разкъсва поетапно, фрагмент по фрагмент.

Шак сравнява процеса с влак, който постепенно излиза от релсите: „Трудно е да се задвижи, но веднъж тръгнало, движението е невъзможно да бъде спряно. Плочата не изчезва мигновено, а се разпада на парчета, образувайки микроплочи и нови граници.“

Данните за земетресенията потвърждават тези наблюдения: по протежение на 75-километров разлом отделни участъци все още са активни, докато други са в състояние на затишие.

Когато фрагмент от плочата се откъсне напълно, той вече не предизвиква земетресения, тъй като скалите губят своята якост.

Този постепенен, „епизодичен“ разпад помага да се обяснят загадъчните останки от стари плочи, които се наблюдават в други части на света, например край бреговете на Долна Калифорния.

Там вкаменените микроплочи са доказателство, че гигантските плочи се разрушават постепенно, а не в резултат на едно катастрофално събитие.

Защо е важно и има ли опасност

Наблюдението на Каскадия добавя липсващата част към разбирането за жизнения цикъл на тектонските плочи.

Изследователите също така проучват дали силно земетресение може да предизвика разкъсване на новооткритите пукнатини и как това ще повлияе на по-нататъшното развитие на системата.

Въпреки тези открития, регионът остава способен да генерира силни земетресения и цунами, но новите данни ще помогнат за по-точното моделиране на сеизмичната опасност в северозападната част на Тихия океан.

Според Карбот новите наблюдения показват, че зоната на субдукция постепенно губи инерция, сякаш влак губи вагони.

Този процес отнема милиони години, но в крайна сметка може напълно да спре движението на плочата.

Разпадането ѝ е много бавно и продължава милиони години.

За 100 години плочата няма да се „откъсне напълно“, океанът няма да изчезне и континентите няма да се сблъскат.

Но въпреки че плочата се разрушава на фрагменти, отделни участъци все още са сеизмично активни.

Това означава, че в региона са възможни силни земетресения, а при подводни размествания може да възникне цунами, застрашаващо крайбрежието на северозападната част на САЩ и Канада.