Герман Титов – първият космонавт с продължителен полет в историята
Последно: 6 август 2025 г. в 13:47
Преди 64 години, на 6 август 1961 г., „Восток-2“ с Герман Титов на борда излита, за да постави световен рекорд.
Това е първият продължителен космически полет в историята.
За първи път космонавт прекарва в орбита повече от денонощие, храни се и дори спи – доказвайки, че човешкият организъм е много по-издръжлив, отколкото мнозина са предполагали.
И този космонавт е гражданинът на СССР, Героят на Съветския съюз Герман Титов.
Епохалният полет на Гагарин, разделил историята на човечеството на „преди“ и „след“, оставя редица въпроси без отговор.
Един от тях е колко дълго човек може да издържи на безтегловност.
Затова подготовката за изстрелването на „Восток-2“ започва още преди капсулата на „Восток-1“ да се е приземила.
Относно това кой ще бъде на борда, първоначално няма никакви съмнения – Герман Титов. Съществува легенда, че именно той е трябвало да бъде първият човек в Космоса, но кандидатурата му е отхвърлена заради „неруското“ му име.
В действителност никой не е обръщал внимание на подобни детайли. Много по-голямо значение е имала индивидуалната подготовка на космонавтите.
И тук отличната физическа форма на Титов е изиграла ключова роля: лекарите са решили, че ако някой може да издържи продължителен космически полет, това е именно той.
В крайна сметка задачата се оказва дори по-сложна от планираното. Титов и Корольов решават, че полетът трябва да продължи поне едно денонощие.
Рано сутринта на 6 август ракетата „Восток 8К72К“ излита от космодрума Байконур, извеждайки в орбита Герман Степанович в комфортно кресло и със запас от храна.
Титов става вторият „пълноценен“ космонавт (Алан Шепард, когото САЩ изстрелват след Гагарин, извършва само суборбитален полет) и първият, който успява да обядва, вечеря и дори да се наспи в орбита.
Полетът му продължава точно 1 денонощие 1 час и 11 минути, като корабът прави 17 обиколки около Земята, изминавайки над 700 хиляди километра.
Това е световен рекорд по продължителност на космически полет.
Титов два пъти преминава към ръчно управление на кораба, заснема Земята, провежда медико-биологични експерименти и дори разговаря по радиовръзка с Хрушчов.
Освен това, той е първият, който изпитва върху себе си „космическата болест“ – тежката адаптация на организма към безтегловността.
Но тренираният му организъм издържа на гаденето, загубата на ориентация и болката, възникваща при завъртане на главата или движение на очите.
Герман Степанович доказва, че орбитата, въпреки негостоприемността си, може да бъде покорена от човека – стига той да е здрав, силен и добре подготвен.
Затова всеки космонавт, който днес се отправя към МКС, е в известен смисъл наследник на Титов и продължител на делото на „Восток-2“.
