Гигантски газов облак „свети в тъмното“ на 300 светлинни години от Земята

На по-малко от сто парсека от нас, астрономите внезапно се натъкнаха на огромен облак от молекулярен газ, който някак си е успял да остане незабелязан в продължение на стотици години.

Облаците от молекулярен водород служат като естествени „фабрики“ за производството на звезди – това е мястото, където те преминават от малки струпвания на материя през протозвезди до пълноценни светила.

Прекрасен пример за такава структура е известната мъглявина Орион.

Проблемът е, че за разлика от атомния водород (който свети интензивно в радиодиапазон), газът на базата на H2 е почти невидим.

Следователно, астрономите обикновено откриват неговите струпвания чрез включвания на много по-ярък въглероден оксид (CO). Но какво ще стане, ако го няма?

В такива случаи облакът (особено ако първите ярки звезди все още не са се появили в него) може да остане напълно невидим за дълго време. Затова астрономите винаги са нащрек за потенциалната възможност за откриване на такава структура дори в добре проучен регион на Космоса.

Но малцина са очаквали, че подобна структура ще се намира само на триста светлинни години от нас!

Изненадващо е, че откритието е направено благодарение на малкия корейски спътник STSAT-1. Неговият детектор внезапно е засякъл флуоресцентни водородни молекули директно в далечния ултравиолетов диапазон.

С други думи, облак, който почти не излъчва радиовълни, се оказа ярко светещ в много по-високоенергийна част от спектъра.

Мъглявината е получила поетичното име Еос – в чест на древногръцката богиня на утринната зора.

Тя почти не съдържа въглероден оксид, но има достатъчно обикновен молекулярен водород за почти три хиляди и половина слънца.

Очевидно е много млада и просто все още не е имала време да започне да образува звезди.

Възможно е гравитационно смущение от някакъв масивен обект да задейства този процес. Ако това не се случи, то само след 5,7 милиона години Еос ще се разсее под въздействието на разсеяна радиация, без да роди ново поколение светила, пише Nature.

Наблюдението ѝ обаче ще бъде уникален шанс за астрономите: да видят, ако не началото на звездообразуването, то причините, поради които то не може да се случи…