Гигантски удар: Учени моделираха бурното минало на Венера

В ранните етапи на Слънчевата система сблъсъците между планети и гигантски астероиди са били често срещано явление.

Смята се, че подобен удар е довел до образуването на Луната. Понякога се използва и като обяснение на дихотомията на двете полукълба на Марс. Но какво да кажем за Венера?

Венера се различава значително от Земята и Марс, както с липсата на спътници, така и с бавното си ретроградно въртене около оста си.

Учените отдавна подозират, че тези особености могат да бъдат обяснени с последствията от гигантски удар.

Изследователи от Цюрихския университет решиха да проверят това предположение.

Те използваха усъвършенствани компютърни симулации, наречени „сгладена хидродинамика на частиците“, за да моделират какво би се случило, ако Венера е била ударена от масивни обекти в ранните етапи на своето формиране.

Тези симулации позволяват проследяване на поведението на материалите по време на екстремни сблъсъци. Това ги прави идеални за изучаване на планетарни удари.

Екипът моделира Венера такава, каквато вероятно е била след първоначалното си образуване: диференцирана планета с желязно ядро, съставляващо 30% от масата ѝ, и мантия от форстерит, съставляваща останалите 70%.

След това те са симулирали сблъсъци с обекти с маса от 0,01 до 0,1 от масата на Земята.

По време на симулациите са изследвани различни сценарии на сблъсъци. Например, със скорости от 10 до 15 км/с, различна геометрия на удара (от челни до коси), различни начални температурни профили и скорости на въртене на Венера.

След провеждането на тези цифрови експерименти, изследователите успяха да анализират как подобни събития биха могли да повлияят на периода на въртене на Венера след сблъсъка и на образуването на диск от отломки.

Резултатите от изследването показват, че с текущата скорост и посока на въртене на Венера е съвместим широк спектър от сценарии на сблъсъци.

Те включват челни сблъсъци с невъртяща се Венера и коси сблъсъци с въртяща се Венера с тела с размерите на Марс.

Най-важното откритие обаче е, че сблъсъците, съответстващи на текущата скорост на въртене на Венера, обикновено водят до образуването на много малки дискове от отломки. А те остават в рамките на синхронната орбита.

Това означава, че материалът им впоследствие пада обратно върху планетата. И затова няма образувани постоянни спътници.

В резултат на това учените стигнаха до окончателния извод, че гигантски сблъсък може да е съвместим както с необичайното въртене на Венера, така и с липсата на луни, пише Phys.org.