Хората са обречени на самота във Вселената заради ограниченията на разума
                                    
             
            Физикът-теоретик Даниел Уайтсън, който работи в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания), споделя интересна теория в своята книга „Говорят ли извънземните на езика на физиката? И други въпроси за науката и природата на реалността“.
Ученият предлага радикално нов поглед върху търсенето на разумен живот във Вселената.
Вместо обичайния въпрос „Съществуват ли извънземни?“, той задава друг: „Ще можем ли изобщо да се разберем един друг?“
Не е сигурно, че науката е универсален език
Повечето физици вярват, че законите на природата, които откриваме, са фундаментални и еднакво валидни навсякъде във Вселената. Уайтсън обаче поставя това под съмнение.
Той предполага, че нашата физика не е универсалният „език на Вселената“, а само интерпретация, ограничена от човешкия мозък и сетива.
Друга цивилизация може да възприема реалността по толкова различен начин, че нашата наука да ѝ изглежда напълно безсмислена.
Възможно ли е да грешим?
Основният аргумент на учения е, че технологичното развитие не изисква непременно научен метод.
„Хората са използвали сложни технологии – като металургия или ферментация – в продължение на хилядолетия, без да разбират физическите или химическите процеси зад тях“, пише Уайтсън.
Следователно, една извънземна цивилизация би могла да пътува между звездите, без да има понятие за нашата физика, ръководейки се от интуиция, биология или съвсем други принципи на познанието.
Най-мрачният сценарий – космическа самота
Какъв би бил най-разочароващият резултат от нашите търсения? Според учения, да открием, че никой друг в Галактиката не практикува наука като нас.
„Ще останем сами на масата на хипотетичната „Междугалактическа научна конференция“.
За физиците това ще е трагедия, но за философите — откровение, което ще ни накара да осъзнаем своята уникалност“, споделя той.
Самопознанието като цел
Уайтсън подчертава, че търсенето на друг разум е всъщност начин да разберем себе си:
„Ние търсим потвърждение, че нашият начин на мислене има стойност. Но всеки отговор, дали ще ги намерим, или не – ще бъде поразителен. Дори ако те дойдат и ни пратят в мините, поне ще научим нещо ново“, шеговито коментира Уайтсън.
И както се казва – истината е някъде там! А може би е тук – вътре във всеки от нас.

