Хороскоп от Вавилон
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Доскоро нивото на астрономически знания в древността се смяташе за примитивно. Но редица нови изследвания са донесли съвсем неочаквани открития: египтяните, жителите на Междуречие и дори ловците от мезолита се оказали на едно ниво с учените от Средните векове и Ренесанса.
Как астрологията е помагала в развитието на истинската наука, защо във Вавилон са използвали геометрия за астрономията и откъде в Шотландия се е появил съвременният ямен календар, разказва Lenta.ru.
Астрологичната наука
До 90-те години на ХХ век мнението на специалистите за египетските астрономически постижения било доста сдържано. „В сравнение с астрономията на Древна Месопотамия, древноегипетската е носила примитивен характер. Като се изключат Сириус и деканите, периодични наблюдения на светилата в Египет не са провеждани… Отъждествяването на светилата с божества не е довело до развитието на астрологичните представи.“
Колкото и странно да звучи за съвременния читател, липсата на астрологични представи и неразвитост на астрономията до определен момент са били тясно свързани – за да се интересуват от небето, на древните е била необходима практическа заинтересуваност от наблюдения и астрологията е била най-добрата от донаучните мотивации от такъв род.
През декември 2015 Лаури Джетсу (Lauri Jetsu) от Хелзинкския университет подложил гореописаната нерадостна картина на поредната съществена корекция. Анализирайки т.нар. Каирски календар, съставен през 1244–1163 г. пр.н.е., Джетсу и съавторите му изяснили, че в него се проследява не само първият точно фиксиран лунен месец, но и необичаен период, равен на 2,85 дни и определящ така наречените щастливи дни. Периодът в текста на календара еднозначно се асоциирал с бог Хор, което сочи ясни представи от астрологичен характер.
Статистическият анализ в съпоставка с текста от календара навел авторите на мисълта, че единственото непротиворечиво обяснение на такъв цикъл може да са наблюденията на променливата звезда Алгол. На пръв поглед идеята изглежда доста смела – смята се, че променливите звезди са открити за първи път от европейските учени през XVII век, а променливият характер на Алгол е бил установен от Джон Гудрайк (John Goodricke) през 1783 г.
Освен това периодът на изменението на светимостта на Алгол на небето се определя от въртенето на двете звезди от тази система около общ център на тежестта, равен на 2,86731 земни дни, а не на 2,85000, както в Каирския календар.
Фрагмент от Каирския календар. Jetsu L. / Porceddu S.
И все пак неточността в египетските цифри е привидна. Както отбелязва Джетсу, именно тя прави данните от Каирския календар доста ценни дори за съвременните астрономи. Причина за това е така наречения парадокс на Алгол.
Масата на Алгол А е 3,59 слънчеви, а на Алгол В – 0,79 слънчеви. В същото време Алгол В е много по-голяма, тъй като се явява субгигант, тоест стара звезда в края на жизнения цикъл и вече се раздува, както след няколко милиарда години ще се раздуе и Слънцето. Теоретично не би трябвало да е така – по-масивните звезди стареят много по-бързо от по-малко масивните. По-раздута и стара на вид трябва да е Алгол А, а не Алгол В.
Съвременните данни за системата обясняват парадокса с това, че Алгол В е отдалечен от по-тежката звезда на по-малко от десет милиона километра. Затова, когато Алгол А е „остаряла“ и е започнала да се раздува, веществото от външните ѝ слоеве е започнало да се преточва на по-малко масивната Алгол В. В резултат последната преждевременно е започнала да изглежда стар субгигант, а Алгол А изглежда аномално млада звезда, още недоживяла до фазата на субгигант.
Но хипотезата за такава „пластична операция“ с преточване на маса между светилата имала едно слабо място. Преточването на маса от едната звезда към другата с времето трябва да води към увеличение на разстоянието между тях и удължаването на колебанията на светимостта на системата на звездното небе. Но астрономите така и не успявали да открият това от 1783 г.
Изображение на съзвездие Персей и Алгол от атласа на Ян Хевелий. Рublic domain
За щастие древноегипетските им колеги са открили за себе си променливите звезди поне с 2800 години по-рано от европейските астрономи и са записали периодичността за Алгол още когато тя била по-кратка от 2,86731 дни. Очевидно това е единственият случай, когато астрономическите наблюдения с повече от 3000-годишна давност са помогнали на астрономите да решат дълго нерешимата задача.
Геометрия за астрономията
Матю Осендрийвер (Mathieu Ossendrijver) от Хумболтовия университет на Берлин в своето ново изследване е провел внимателен анализ на четири вавилонски клинописни таблички, датирани от 350-50 г. пр.н.е. По-рано табличките, посветени на движението на Юпитер по еклиптиката, не привличали вниманието просто защото изследователите не могли да интерпретират клинописа по задоволителен начин.
Както отбелязва Осендрийвер, смятало се, че вавилонците не са умеели да изчисляват движението на планетите по геометричния път, описван в тези таблички, и в това бил целият проблем.
Възниква въпросът: древните гърци, както е известно, към IV в. пр.н.е. вече са използвали геометрични изчисления за астрономически задачи, а към първи век от н.е. са стигнали до създаването на първите аналогови компютри, способни да предсказват траекторията на движение на небесните тела. Не са ли могли тези клинописни таблички просто да са заимствани от чужди постижения?
Вавилонски клинопис. Mathieu Ossendrijver, Science
Очевидно не – гръцките методи, подчертава Осендрийвер, са описвали движението на небесните тела във физическото пространство. В същото време гореописаните четири таблички се отнасят към движение в абстрактното математическо пространство, в което като параметри влизат времето и скоростта. Такива методи не са били присъщи за астрономията чак до XIV век, когато сходни изчисления с използването на трапецоиди са започнали да се изпълняват в Оксфорд и Париж (по-конкретно от Никола Орем).
Всичко това води до доста неочакван извод – вавилонската астрономия, на което човечеството е задължено и за съвременния календар, и за първите точни предсказания на слънчевите затъмнения, е използвала геометрични методи, смятани по-рано за постижения на друга епоха, настъпила хилядолетие и половина по-късно.
Ловци, събирачи и астрономи
Едно нещо може да се каже с точност: независимо от реалните заслуги на вавилонската астрономия, битувалото още през XIX век мнение, че вавилонците са разработили първия истински календар, следва са се признаят за неоснователни.
Провеждани от 2004 година разкопки в Уорън Фийлд (Шотландия) са открили група от дванадесет правилно разположени ями, ориентирани по такъв начин, че коректно да наблюдават пълната смяна на фазите на Луната – така наречения синодичен месец. Но това не прото е примитивен лунен календар, както можем да си помислим, опирайки се на изключителната древност на паметника (8000 г. пр.н.е.).
Става дума за това, че синодичният месец, поради елиптичността на лунната орбита, се различава по дължина, която дава разлика в стойностите от 29,25 до 29,83 земни дни. На пръв поглед грешката не е голяма. Но с времето тя се натрупва, което води до разминаване на реалната астрономическа година и календарната (дванадесетте лунни месеца не са равни на астрономическа година).
Типичен пример за такива проблеми е съвременният мюсюлмански календар – продължителността на годината в него е с 10-11 дни по-малка от реалната, поради което летните месеци в него се падат ту през зимата, ту през лятото.
Ловците-събирачи от шотландския мезолит, колкото и да е странно, са проектирали своя първи календар, отчитайки този проблем. Затова техните ями имали ясно очертани краища, ориентирани към далечните хълмове по такъв начин, че от тях да се вижда точният момент на зимното слънцестоене, най-краткият ден и най-дългата нощ в годината.
Това прави техния календар слънчево-лунен – тоест по-прогресивен, отколкото редица по-късни календарни системи, включително все още използващата се днес в Саудитска Арабия ислямска.
Уорън Фийлд станал изненада не само поради съвременността на този календар и факта, че той е с 5000 години по-древен от месопотамския. По-важен е въпросът за това, че древната култура на Шотландия – по това време доста по-малко развита от Папуа Нова Гвинея – изобщо не е имала нужда от толкова точен календар. Например австралийските аборигени в момента на контакт с европейците не са използвали дори най-примитивния лунен календар, макар че сезонният лов и миграцията за много от тях са били нещо обичайно.
Разкопките в Уорън Фийлд от птичи поглед. University of Birmingham / Youtube
Причината, поради която на „проклетия остров“ не е имало календар, е доста прозаична – ловните сезони на практика зависят не толкова от конкретна дата, колкото от началото на реалната миграция на птици и животни. А този момент често зависи от фактори като температура и интензивност на валежите, в чието определяне астрономическите календари са безсилни.
Затова австралийците просто внимателно са следили поведението на животните и отлично са различавали до шест сезона, макар че древните германци, според римски източници, са минавали само с три.
Освен това преди шотландските находки е било прието да се смята, че точни календари са възможни само там, където е необходимо периодично да се садят селскостопански култури, като не се пропуска оптималният момент за посев.
Вероятно Уорън Фийлд нагледно демонстрира, че съществен прогрес в областта на наблюдателната астрономия е възможен дори там, където тя няма очевидно практическо значение. Едва ли е ставало дума за просто любопитство – възможно е точните дати да са били необходими за религиозни или дори примитивно-астрологични нужди от рода на тези, които са известни от по-късни келтски култури.
В края на краищата същите австралийски аборигени, неизползващи звездите нито за навигация, нито за изчисление на времето, са имали развити религиозни представи, по които наблюденията на определени небесни тела са позволявали на човека да се приобщава към света н духовете на мъртвите предци.
Определено може да се каже, че откритията от последните години еднозначно говорят, че човекът се е заинтересувал от небето над своята глава с много хиляди години по-рано, отколкото сме си мислели само допреди няколко десетилетия.
