И рече науката: Пенсия за обитаемата зона

Известни учени са съставили списък с популярни научни идеи, които са загубили своята актуалност в светлината на новите изследвания и съвременни възгледи.

Поради големия обем ви ги представяме в поредица от статии.

Приятно е да срещнеш българско име сред учените. Жалко е само, че в случая превеждаме статията му, а не сме разговаряли с него лично. Това е проф. Димитър Съселов, преподавател по астрономия в Харвардския университет. Директор на инициативата „Произходът на живота“. Автор на книгата „Животът на суперземите“.

Обитаемата зона се определя от разстоянието от звездата, на което сходни със Земята планети имат такава температура на своята повърхност, че водата там може да се намира в течно състояние.

В нашата Слънчева система тази зона се намира между орбитите на Венера и Земята и се простира чак до Марс. Нейните граници са приблизителни, тъй като те се прилагат към различни планетни системи, и понякога даденото понятие се използва в по-широк план, например по отношение на галактиките.

Идеята за обитаема зона има дълга история, тъй като търсенето на извънземен живот се води отдавна, а наскоро тази концепция е допринесла до забележителния успех на мисията на НАСА по търсене на планети извън пределите на Слънчевата система с помощта на телескопа „Кеплер“. Но след излизането на телескопа от строя тази научна идея може да получи пенсия.

Такова просто определение на обитаемата зона привлича тези, които могат да го използват в статистическия анализ на годните за живот планети, тъй като такъв анализ се определя от няколко параметъра, които лесно се измерват.

Също така то е напълно разбираемо – не много горещо, не много студено – точно както трябва. Простата и разбираема статистика е много важна за анализа на разпространеността и разпределянето на малки планети от типа на Земята в нашата галактика и космическият телескоп „Кеплер“ явно е преуспял в това дело.

Ако нашата цел сега се заключава в търсенето на живот, то е добре, че знаем къде следва да се насочим – към годни за живот планети извън Слънчевата система. По такъв начин думата „обитаема“ в терминологичното съчетание „обитаема зона“ се явява неправилна или поне огромно преувеличение. Дори в нашата Слънчева система ние предполагаме наличието на извънземен живот зад пределите на тази зона, например на спътници на Юпитер и Сатурн.

Днес ни е необходима обща представа за това, което прави средата годна за обитание, тоест позволяваща на живота да възникне и да се съхрани в геоложки времеви рамки, било то планета или неин спътник. Но големият въпрос се състои в това, как да разберем какво прави планетата жива и как да разпознаем живата планета с помощта на нашите телескопи.

Миналата година беше историческа по отношение на търсенето на извънземен живот. Благодарение на „Кеплер“ и други извънземни изследвания сега знаем: подобните на Земята планети са толкова велико множество, че много аналози на нашата родна планета трябва да се намират някъде в съседство в пределите на нашата галактика.

Затова те може да се търсят с помощта на дистанционно сондиране с прилагането на съществуващата техника и създаваните телескопи.

Търсенето на живот е напът да започне, но трябва по-добре да разберем какво именно следва да търсим. Отказвайки се от понятието „обитаема зона“, трябва да се върнем към първоначалното ѝ название от средата на ХХ век – пояс на течната вода. Това е много важен регион за богатата геохимия на твърдите планети. Живите планети сред тях ще са като у дома си.