И рече науката: Тъгата винаги е нещо лошо, радостта – хубаво

Известни учени са съставили списък с популярни научни идеи, които са загубили своята актуалност в светлината на новите изследвания и съвременни възгледи.

Представяме ви ги в поредица от статии.

Следващият автор е Джун Грюбер, доцент от катедрата по психология на Йейлския университет.

Една идея в изследването на емоциите и тяхното въздействие върху психическото състояние отдавна е време да бъде изпратена в миналото.

Това е представата, че отрицателните емоции (такива като тъга или страх) са изначално лоши и не са приспособени за нашето психическо благосъстояние, а положителните емоции (щастие или радост) изначално са добри и адаптивни.

В рамките на науката за емоциите такива оценъчни съждения следва да се разбират като зависещи от това пречат или подпомагат една или друга емоция на човека да постига своите цели, да получава необходимите ресурси и ефективно да действа в обществото.

В светлината на новите постижения в научните изследвания на човешките емоции е необходимо да се откажем от твърдения от типа „радостта – това е изначално хубаво“ или „тъгата изначално е нещо лошо“.

Да започнем с отрицателните емоции. Първите хедонистични теории са определяли благополучието отчасти като отсъствие на негативни емоции. Провежданото въз основа на опита лечение от типа на когнитивно-поведенческа терапия също е съсредоточено основно върху намаляване на отрицателните чувства и настроения в рамките на укрепването на усещането за благополучие.

Но многобройни научни трудове и изследвания сочат, че отрицателните емоции са много важни за нашето психическо благосъстояние. Ето три примера.

От гледна точка на еволюцията отрицателните емоции ни помагат да оцелеем. Те дават важни ключове към разбирането на заплахите и проблемите, които изискват нашето внимание (например нездравословни отношения или опасни ситуации).

После, негативните емоции ни помагат да се съсредоточим: те допринасят за по-детайлно и аналитично мислене, намаляват стереотипното мислене, укрепват зрителната памет и усилват настоятелността в решаването на сложни познавателни задачи.

И трето, опитите да се потиснат или премахнат отрицателните емоции, вместо да се възприемат и оценят, по парадоксален начин създават неприятни последствия и засилват усещането за тревога и чувството за беда, а също клинични симптоми на злоупотреба с алкохол или наркотици, преяждане и дори суицидни наклонности.

Следователно въпреки тези хедонистични теории за благосъстоянието негативните емоции не се явяват изначално лоши за нас. Освен това относителното отсъствие на такива емоции заплашва с по-слаба психологическа приспособимост.

Положителните емоции се характеризират като приятно състояние на позитивна нагласа, които ни мотивират към целенасочено поведение. Старата научна традиция фокусира внимание върху преимуществата и ползите от положителните емоции – от когнитивните преимущества тип засилване на творческите способности, удовлетворение от формираните отношения в обществото и просоциално поведение до физическите преимущества – като добро състояние на сърдечносъдовата система.

Оттук се е появило имплицитното и експлицитното предположение за това, че положителното емоционално състояние следва да се увеличава максимално. Въз основа на такава предпоставка са се родили цели раздели на науката, привличащи огромно внимание към себе си. Но съществува огромен брой научни свидетелства, опровергаващи твърдението, че положителните емоции изначално са добри.

Първо, положителните емоции формират по-егоцентрично поведение, включително себелюбие, създават шаблонно отношение към другите хора, възпитават лъжливост и нечестност, а в някои ситуации снижават способността за съпричастност към другите.

Второ, положителните емоции се асоциират с патологично повишена разсеяност и с влошаване на резултатите при решаването на ориентирани към детайлите познавателни задачи.

Трето, тъй като положителните емоции свалят вътрешните забрани и самоограничения, те могат да доведат до рисковани действия и повишена смъртност. Всъщност наличието на позитивни емоции невинаги е полезно и понякога те могат да пречат на нашето благосъстояние и дори да създадат заплаха за живота.

Ние не можем да строим стойностни съждения за емоциите, изхождайки от тяхната положителна или отрицателна валентност. Не съществува естествена и предопределена „положителност“ и „отрицателност“ на емоциите просто по сила на позитивния или негативния им характер.

Вместо това ние трябва да усъвършенстваме конкретни, основани на ценности определящи фактори, за да осигурим функционалност на емоциите. За тези цели новите изследвания показват ключовите променливи, като се съсредоточават върху тях. Важно е, че рамките, в които се проявяват емоциите, могат да определят помагат или пречат емоциите на индивида да постига своите цели, както и какви видове стратегии по регулиране на емоциите (оценяващи или разсейващи) най-добре съответстват на ситуацията.

Съответно степента на психологическа приспособимост, която притежава човек, включително колко бързо може да превключи емоциите и да излезе от трудна ситуация, е важен фактор за здравето.

Освен това стигаме до извода, че психологическото здраве не се определя изцяло от наличието на емоции от един тип, а по-скоро от способността човек да изпитва най-разнообразни емоции – както положителни, така и отрицателни.

Дали емоцията е „добра“, или „лоша“, е много слабо свързано със самата емоция, но има голямо отношение към това, доколко внимателно се отнасяме към приливите и отливите на нашия богат на емоции живот.