И рече науката: Залез на расата

Известни учени са съставили списък с популярни научни идеи, които са загубили своята актуалност в светлината на новите изследвания и съвременни възгледи. Поради големия обем ви ги предсставяме в поредица от статии всеки ден. Вчера публикувахме статията за безкрайността и еднообразието на Вселената.

Днес продължаваме с Нина Яблонски, биолог-антрополог и палеобиолог, заслужил професор по антропология от Пенсилванския университет.

Понятието раса винаги е било доста хлъзгаво и неопределено. В средата на XVIII век европейските естествоизпитатели Линей, граф Дьо Бюфон и Йохан Блюменбах описвали географски групи хора, различаващи се по външен вид.

Философите Дейвид Хюм и Имануел Кант били поразени от физическото многообразие на човечеството. Според тях съсипващата жега, жестокият студ и слънчевата светлина разрушават човешкия потенциал. Хюм през 1748 г. твърдял: „В света никога не е имало цивилизовани нации с цвят на кожата, различен от белия.“

Кант имал аналогична гледна точка. През целия му живот го занимавали въпросите за човешкото многообразие и писал подробно за това в цяла серия статии и очерци, като се започне от 1775 г. Кант първи дава название и определение на географските групи хора, наричайки ги раси (от немското Rassen).

Според Кант характерни отличия на расите се явяват цветът на кожата, формата на косата, формата на черепа и други анатомични черти, както и тяхната способност към спазване на нормите на нравствеността, към самоусъвършенстване и цивилизация. Своите четири раси Кант построил в йерархичен ред, като заявил, че само европейската раса е способна на самоусъвършенстване.

Защо научният расизъм във възгледите на Хюм и Кант взема връх над логичната и обмислена опозиция в лицето на Йохан Готфрид фон Хердер и останалите? Приживе Кант е признат за велик философ и авторитетът на мислителя само укрепнал, когато през XIX век получават широко разпространение неговите философски трудове, които мнозина започват да четат.

Някои от привържениците на Кант са съгласни с неговите расистки възгледи, други молели за тяхното опростяване или – което се случвало най-често – просто ги игнорирали. Другата причина, поради която в края на XVIII и през XIX век расистките възгледи са удържали връх над антирасистките, е била това, че те в икономически план са били изгодни за трансатлантическа търговия, ставащи основната движеща сила на икономическото развитие на Европа.

Търговията с роби се подкрепяла от идеологиите, намаляващи или отричащи хуманността на неевропейците и особено на африканците. Такива възгледи засилвали популярните по това време нови библейски тълкувания, чиито автори твърдели, че робството е предопределено на африканците свише. Цветът на кожата като отличителна характеристика на расата започнал да се асоциира с повечето мнения и слухове за вродените свойства на различните раси. Белият цвят на кожата обозначавал нравственост, сила на характера, както и склонност към цивилизованост. Това се превърнало в някакъв вирус на разума. През XIX и началото на ХХ век получила развитие науката за расите.

Биологичната реалност намерила потвърждение във вид на научни данни от нов тип, които трупали нови учени, преди всичко антрополози и генетици. В това време на света се появила евгениката и нейното отроче – теорията за расовата чистота. С възникването на социалния дарвинизъм по-нататъшна подкрепа получила представата за превъзходството на бялата раса и че това е част от естествения ред. Това, че всички хора се явяват продукт на сложни генетични смесвания и съвместен живот, не се признавало нито от изследователите на расите, нито от многобройните евгеници, които от двете страни на Атлантика ратували за повишаване на качеството на расите.

В средата на ХХ век продължавали да се появяват многобройни научни трактати за расите. Но към 1960 година възникнали два фактора, допринасящи за залеза на теорията за биологичните раси. Първо се разширило изследването на въпросите за физическото и генетичното многообразие на човешките групи по цял свят, които се провеждали от много учени. Втори фактор станало растящото влияние на движението за граждански права в Съединените щати и в други страни.

Скоро влиятелни учени започнали да осъждат изследванията на тема раси, защото било невъзможно да се даде научно определение на самите раси. Учените търсели ясни граници между групите хора, но не открили такива.

Независимо от големите крачки в научната мисъл, родствените теории за човешките раси и за расовите йерархии въз основа на цвета на кожата продължавали да заемат стабилно място в масовата култура през цялата среда на ХХ век. Възникващите в резултат на това расови стереотипи се оказали мощни и устойчиви, особено в САЩ и ЮАР, където потисничеството и експлоатацията на тъмнокожи работници станали крайъгълен камък на икономическия растеж.

След залеза на науката за расите расата се съхранила като название и като понятие. Но с времето тази дума започнала да обозначава нещо различно. Днес много хора са съгласни с представата, че са членове на една или друга расова група независимо от това, което говори науката за природата на расите. Колективното усещане за расова принадлежност създава мощни социални връзки. За много хора, включително за много учени, расата престанала да обозначава биологична категория, преминавайки в разред социална група.

Понятието раса станало по-объркано и днес то се възприема като смесица от обществените категории класа и етническа принадлежност. Така че расата не е просто социална конструкция, това е продължителен продукт на колективния опит и усещания и хората предпочитат да се отъждествяват с една или друга раса.

Лекарите продължава да водят наблюдения на здрави и болни хора, ползвайки се от старите расови концепции и категории от типа на „бял“, „чернокож“, „афроамериканец“, „азиатец“ и т.н. Дори след като е доказано, че много болести (диабет в зряла възраст, алкохолизъм, високо кръвно налягане и т.н.) имат очевидни расови закономерности поради това, че хората живеят в еднакви условия на околната среда, класификацията по расов признак се запазва.

Прилагането на расова класификация в епидемиологичните изследвания всячески се отстоява и дори се поощрява. В повечето случаи понятието раси в медицинските изследвания се оказва в задънена улича при изучаването на недъзи, възникващи по сила на класовата принадлежност и етническите различия в обществената практика, когато се отчитат достатъчно на брой променливи величини.

Последната реконструкция на понятието раса възниква от геномиката и основно в рамките на биомедицината. Това, че в общественото съзнание медицинската наука е заобиколена от ореол на святост, придава на расовата концепция нова тежест и значимост. Расовите реалисти вадят геномни доказателства, основавайки твърдата биологична реалност на расови различия, а расовите скептици не виждат никакви расови закономерности.

Ясно е, че хората виждат това, което искат да видят. Те строят своите научни изследвания по такъв начин, че да се получи очакваният резултат. През 2012 година Катрин Блис доста убедително говори, че на расите днес най-добре да се гледа като на система убеждения, която „в определен социално-исторически момент създава постоянство в представите и практиката“.

Расата съхранява своите позиции в историята, но в науката тя вече няма място. Поради огромната неустойчивост и възможните неверни тълкувания това понятие като научна концепция е станало безполезно. Създаването на нов речник, описващ човешкото многообразие и пристрастност, няма да е лесно, но е необходимо.