Иглолистните смоли пазят планетата от прегряване
Последно: 15 януари 2014 г. в 00:44
Иглолистните терпени, реагирайки с озона в тропосферата, влияят на формирането на аерозоли, участващи в образуването на облаците и водния цикъл.
Дори отдавна да сме преминали на изкуствени елхи, продължаваме да асоциираме Новата година с мириса на истинските. Тази миризма създава особени летливи въглеводороди терпени, отделяни от иглолистните дървета. Изследователите от университета в Гьотинген (Германия) открили удивително свойство на тези приятно миришещи вещества – оказва се, че иглолистните терпени възпрепятстват развитието на парников ефект.
За въздействието на терпените върху атмосферата се знае отдавна – дори в малки количества те доста забележително влияят на химичните реакции в тропосферата, свързани с озона. Известно е, че окислението на терпените води до формирането на т.нар. вторични органични аерозоли, които на свой ред играят важна роля в образуването на облаците и водния цикъл. Но цялата тази информация имала общ характер, а детайлите от терпеново-атмосферната химия дълго време оставали неизвестни.
Именно такива детайли описват в сп. Angewandte Chemie Томас Цойх и колегите му. Вторичните органични аерозоли съдържат и сярна киселина, която се образува с участието на серен диоксид и терпени. (Макар че названието „сярна киселина“ звучи заплашително, в климатичните процеси тя – в състава на споменатите аерозоли – може да играе положителна роля.)
Но как сярната киселина се озовава в тропосферата? Единият начин – превръщането в серен диоксид с помощта на хидроксилни радикали. Другият – прилича на трансформация, но с помощта на интермедиати Криге, които представляват карбонилоксиди с два свободнорадикални центъра в молекулата.
Интермедиати Криге се образуват при реакция на озона с терпените, в частност с бета-пинен, терпен на смолата на иглолистните дървета. Самите интермедиати Криге се отличават с толкова огромна реакционна способност, че дълго не били откривани в експерименти. Но с времето ги „уловили“ при непосредствени наблюдения, а колкото до разглежданата работа, то тук на изследователите помогнала инфрачервена спектроскопия на химичната реакция.
Тоест иглолистният терпен действително участва в създаването на интермедиат Криге, а този интермедиат вече с огромна скорост и висока ефективност превръща серния диоксид в предшественика на сярната киселина.
Аерозолните частици, които се образуват с участието на сулфатите, помагат да се формират облаци, а облаците, както всички знаем, отразяват слънчевите лъчи и защитават земната повърхност от прегряване.
И ето че още веднъж се убеждаваме, че природата има с какво да противостои на нежелателните изменения на климата. Впрочем при участието на човека тези изменения може да са толкова големи, че, както се казва, никакви терпени да не могат да помогнат.
