Учени получиха нови доказателства, че на Енцелад, един от спътниците на Сатурн, може да има условия за живот.

Международен екип изследователи за първи път откри значителен топлинен поток на северния полюс на този леден свят.

Това може да означава, че под дебелия лед се крие стабилен океан, подходящ за обитаване.

Изследването е проведено от специалисти от Оксфордския университет (Великобритания), Югозападния изследователски институт и Института по планетология в Тусон (САЩ). Резултатите са публикувани в списание Science Advances.

Енцелад не е просто замръзнала ледена топка – това е изключително активен свят.

Под неговата повърхност се намира глобален солен океан, който вероятно е източник на топлината.

Наличието на течна вода, топлина и нужните химични елементи прави този океан един от най-перспективните обекти в Слънчевата система за търсене на живот извън Земята.

Но живот може да възникне и да се запази само при стабилни условия.

За да не замръзне океанът, притокът и оттокът на енергия трябва да бъдат балансирани.

Този баланс се поддържа от приливното нагряване – мощната гравитация на Сатурн постоянно разтяга и притиска спътника по време на неговото движение по орбитата, което генерира топлина във вътрешността му.

Досега преки измервания на топлината от Енцелад са правени само на южния му полюс, където в космоса изригват гигантски гейзери от воден лед и пара. Северният полюс се смяташе за „спящ“ и неактивен.

За да проверят това, учените използвали данни от космическия апарат на НАСА „Касини“.

Сравнявайки реалните данни с компютърни модели, те установили, че температурата на северния полюс е с около 7 градуса по-висока от очакваното. Единственото логично обяснение е, че топлината идва от подповърхностния океан.

Загубата на топлина е около 35 гигавата – количество, еквивалентно на производството на над 66 милиона съвременни слънчеви панели.

В комбинация с топлинните загуби на южния полюс, общата стойност достига 54 гигавата.

Това е убедително доказателство, че океанът на Енцелад може да остане течен в продължение на милиони години, осигурявайки стабилна среда за потенциален живот.

Откритието помогнало и за уточняване на дебелината на ледената обвивка. Според новите оценки, на северния полюс тя е 20–23 километра, а средно по спътника – 25–28 километра.

Това е важна информация за бъдещи мисии, които може би ще изследват океана с роботизирани сонди или подводни апарати.

Основният въпрос, на който учените тепърва трябва да отговорят, е дали океанът на Енцелад е съществувал достатъчно дълго, за да може в него да възникне живот.

Засега неговата възраст остава загадка.