Инженерите на НАСА построиха платформата за телескопа „Нанси Грейс Роман“
НАСА завърши създаването на сателитна платформа за римския телескоп „Нанси Грейс Роман“. Базата ще осигурява енергия и комуникации на обсерваторията, както и ще изпълнява редица други обслужващи функции.
Космическият телескоп представлява широкообхватна инфрачервена обсерватория и е шестата голяма космическа обсерватория на НАСА.
Разработването му започна през февруари 2016 г., а през май 2020 г. телескопът беше кръстен на Нанси Роман, една от първите жени учени в НАСА.
„Нанси Грейс Роман“ трябва да наследи три космически телескопа – Хъбъл, WISE и „Джеймс Уеб“.
Основната цел на обсерваторията е да изучава екзопланети извън Слънчевата система.
Телескопът ще има зрително поле поне 100 пъти по-голямо от това на „Хъбъл“ и потенциално може да измерва светлината от милиарди галактики.
Устройството също така ще може да наблюдава планетарни системи в нашата галактика и да дава отговори на важни въпроси в областта на тъмната енергия и инфрачервената астрофизика.
Новото устройство ще изпраща повече данни на Земята от своите предшественици – 1,4 терабайта на ден.
Сателитната платформа е структура, към която е прикрепен основният полезен товар – в този случай научни инструменти, и която изпълнява обслужващи функции (захранване, термичен контрол, ориентация, корекция на орбита, комуникации, предаване на научни данни).
Създаването на „Нанси Грейс“, включително разработването и тестването на платформата, отне осем години.
Всеки компонент на космическия кораб е тестван индивидуално. Сега експертите започват да интегрират основните компоненти на телескопа, включително неговата структура и научни инструменти.
„Следващата година ще тестваме всички системи заедно и ще започнем да интегрираме крайните компоненти на телескопа. Тогава ще имаме пълноценна обсерватория, която ще бъде готова за изстрелване до май 2027 г.“, заяви Миси Уес от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА.
Сред важните функции, които ще изпълнява платформата, са насочване на телескопа към астрономически обекти, осигуряване на енергия, поддържане на комуникации със Земята, обмен и съхраняване на данни от инструменти, както и осигуряване на стабилен температурен режим за работа на научното оборудване.