В средата на XX век астрономите за първи път се замислят дали е възможно да се оцени вероятността за появата на разумни цивилизации поне в рамките на нашата галактика.

Така се ражда знаменитата формула на Дрейк – опит философският въпрос да бъде превърнат в математическа оценка. А идеята е простичка – пресмятаме броя на звездите, дела на звездите с планети, вероятността за възникване на живот, а след това – на разум.

Проблемът е, че почти всички параметри на тази формула са… неизвестни.

Знаем приблизителния брой звезди в Млечния път – от 200 до 400 милиарда, но дори това число не е точно. Открити са около 7000 екзопланети, а земеподобните може да са около 300 хиляди.

В същото време остава неясно какъв процент звезди изобщо имат планети и почти невъзможно е да се оцени колко често възниква интелект, способен на технологично развитие.

Когато са опитаме да възприемем Вселената не абстрактно, а чрез числа, става ясно защо задачата да открием разум е толкова трудна.

В наблюдаемата част на Космоса има около два трилиона галактики. Всяка съдържа стотици милиарди звезди. Ако поне част от тях имат планети, броят на потенциалните светове става буквално астрономически.

Разстоянията също са умопомрачителни

Една астрономическа единица – разстоянието от Земята до Слънцето, е 150 млн. километра.

До Луната са 384 000 км – пространство, в което биха се побрали всички планети от Слънчевата система. А най-близката звезда, Проксима Кентавър, е на 4,5 светлинни години. Една светлинна година е около 9,5 трилиона километра. Дори светлината, движеща се със 300 000 км/сек, стига дотам за почти пет години.

До галактиката Андромеда светът пътува 2,5 милиона години. Ние я виждаме такава, каквато е била, когато на Земята още са живели мамути.

Космосът като машина на времето

Заради огромните разстояния астрономията всъщност изучава миналото. Светлината от Проксима Кентавър ни разкрива нейното състояние отпреди пет години. От Андромеда – отпреди 2,5 млн. години.

Тази фундаментална „времева дистанция“ прави търсенето на разум още по-трудно: сигнали може да вървят към нас хиляди години, а ние никога няма да сме сигурни дали източникът им все още съществува, пише Hi-Tech.

Учените търсят извънземен разум като анализират атмосфери на екзопланети със спектроскопия чрез телескопи като James Webb; моделират химичните свойства на планетите, търсейки биомаркери; сканирaт Космоса в радиодиапазона в търсене на изкуствени сигнали; изследват импулси и аномални проблясъци, за да изключат природни източници; използват суперкомпютри за моделиране на вероятностите за възникване на живот.

Ами ако…

… Разумната цивилизация не иска да се свърже с нас?
Възможно е – от самоизолация, страх, до технологични ограничения.

… Вече сме получили сигнал, но не сме го разпознали?
Някои необяснени радиовълни може да имат източник, който все още не разбираме.

… Открием следи от древна цивилизация, а не действаща?
Това би било едно от най-значимите открития в историята.

Какъв е шансът живот да съществува другаде?
Статистически – изключително висок, предвид триллионите планети.

Защо не виждаме следи от разум?
Заради огромните разстояния, слабите сигнали и техническите ограничения.

Колко би продължил контактът, ако го осъществим?
Зависи от разстоянието – обменът на сигнали може да трае столетия.

Няколко мита и истини за Космоса и живота в него

Мит: Ако живот съществува, щяхме вече да го видим.
Истина: Космосът е твърде огромен, за да стигнем толкова бързо до отговор.

Мит: Извънземните непременно са хуманоиди.
Истина: Формите на живот могат да бъдат напълно различни от земните.

Мит: Космосът е пуст.
Истина: Той е прекалено голям, за да направим такава уверенa оценка.

И накрая три любопитни факта – повод за размисъл

• Около половината звезди може да имат планети с подобни на Земята размери.
• Радиосигнал от Земята достига до най-близките звезди за години.
• Най-далечните галактики ги виждаме такива, каквито са били стотици милиони години след Големия взрив.

Според много учени мащабите на Вселената – триллиони галактики и безброй светове – почти сигурно ни гарантират, че живот съществува и другаде.

Но разстоянията, бавните сигнали и ограничените технологии засега ни отделят от пряк отговор. И търсенето продължава. А очакванията са наистина големи.