В следващите дни може да се случи нещо, което човечеството никога не е правило досега. Две космически мисии – Hera на ЕКА, която пътува към двойния астероид Дидимос-Диморфос, и Europa Clipper на НАСА, на път към ледената луна на Юпитер Европа, биха могли буквално да преминат през йонната опашка на междузвездната комета 3I/ATLAS. И да съберат частици, идващи от друга звездна среда.

Изчисленията показват, че Hera влезе в следата от заредени частици, изхвърлени от 3I/ATLAS между 25 октомври и 1 ноември 2025 г., а няколко дни по-късно, между 30 октомври и 6 ноември, Europa Clipper също може да се окаже в същия йонен поток.

Това би била първата възможност за човечеството индиректно да вземе проба от материал, изхвърлен от обект, дошъл извън Слънчевата система.

3I/ATLAS е едва третият потвърден междузвезден обект, навлязъл в нашия планетарен квартал: след 1I/’Oumuamua, наблюдаван през 2017 г., и 2I/Borisov през 2019 г.

Кометата е открита на 1 юли 2025 г. с телескопа ATLAS в Чили. Навлиза във вътрешната част на Слънчевата система със скорост от около 70 км/с, или десетки хиляди километри в час по-бързо от типичните комети.

Астрономите я смятат за изключително стара.

Толкова стара, че водният лед в нея може да е на възраст до седем милиарда години. По-стара от Слънцето и Земята.

Казват, че може би наблюдаваме най-старото кометно тяло, регистрирано някога.

Hubble, James Webb и големи обсерватории в Хавай и Чили вече са заснели ясна кома и прашна опашка около ядрото на 3I/ATLAS. А това си е класическо кометно поведение.

Учени от НАСА и ЕКА казват, че движението на тялото се обяснява изцяло с гравитацията, без признаци на насочено задвижване или маневриране. Т.е. твърдят, че това е естествена комета от друга звезда, а не „извънземен кораб“, както някои предполагат.

Ключът към този внезапен научен пробив е нейната йонна опашка.

Докато кометата се нагрява, докато се приближава към Слънцето, газове и прах се издигат от повърхността ѝ.

Част от този газ се превръща в заредени частици – Йони. Слънчевият вятър ги отнася милиони километри „надолу по течението“, създавайки дълга, слаба, почти невидима йонна опашка, която тече през празнотата.

Според модела Tailcatcher на изследователите Самюъл Грант и Герайнт Джоунс, именно в този поток от йони ще се окажат Hera, а няколко дни по-късно и Europa Clipper.

Инженерите смятат, че сондите няма да бъдат в опасност от тази „баня“ от заредени частици. Но ако инструментите бъдат активирани навреме, сондата Europa Clipper би моггла да измери тези йони и техния химически подпис.

Т.е. за първи път инструмент на човешки мисии ще изследва директно частици, които буквално са били откъснати от междузвездно тяло.

Разбира се, гаранции няма.

Europa Clipper в момента е в крейсерски режим към орбитата на Юпитер и научните му инструменти не са напълно заети.

Изследователите предупреждават, че поради федералното затваряне в Съединените щати не е сигурно дали екипът ще получи зелена светлина за активиране на инструментите през краткия прозорец между 30 октомври и 6 ноември.

Дори космическият апарат да е готов, трябва да бъдат изпълнени две други условия: слънчевият вятър трябва да духа достатъчно силен, за да пренася частици от 3I/ATLAS по пътя на сондата, и трябва да духа под прав ъгъл, така че йонната струя действително да пресече Europa Clipper, вместо да я заобикаля.

Ако данните бъдат получени, това ще позволи сравнения между състава на тази комета от друга звезда и състава на кометите, които са се образували в нашата собствена слънчева система.

Междувременно 3I/ATLAS вече е превърнала слънчевата система в импровизирана обсерватория.

Европейският ExoMars Trace Gas Orbiter засне кометата, докато тя преминаваше близо до Марс в началото на октомври 2025 г., като ярка точка, движеща се на червен фон.

Hubble и Webb измериха размера ѝ и показаха, че около ядрото има воден лед, въглеродни съединения и прах, точно както при „домашните“ комети.

Според изчисленията на астрономите, 3I/ATLAS ще се доближи най-много до Слънцето около 29-30 октомври 2025 г., на около 1,4 астрономически единици или около 210 милиона километра, точно в орбитата на Марс.

Ще премине на безопасно разстояние от Земята – поне около 240 милиона километра, така че повече от достатъчно – и след това ще отлети обратно в междузвездното пространство.