Историята на една лъжа или глобално затопляне?

Средната температура на въздуха на планетата за последните 15 години практически се е стабилизирала. Както съобщава сп. Nature, в глобалното затопляне е настъпила пауза, което се обяснява с охлаждането на повърхностните води в тропическата част на Тихия океан.

И това – независимо от устойчивия ръст на концентрацията на СО₂ и други парникови газове в атмосферата, което потвърждава аргументите на „климатичните скептици”, опровергаващи хипотезата за измененията на климата поради антропогенното въздействие.

Според учените от Института по океанография Скрипс в Калифорния климатичните модели могат напълно да обяснят тази аномалия, ако се отчитат наблюдаемите аномално ниски температури в тропическата част на Тихия океан. С отчета на влиянието на този многогодишен феномен резултатите от моделирането много добре се съгласуват с наблюденията.

Наблюдаемото охлаждане в тропическата част на Тихия океан и следователно прекъсването в затоплянето по-скоро имат естествени причини. Ако това е така, то прекъсването е временно и глобалното затопляне ще продължи, след като тази зона от океана отново се затопли.

По-рано прекъсването в затоплянето беше обяснявано например нарасналото на изхвърлянето на сажди, други малки частици и серни съединения, които са засилили охлаждащия аерозолен „щит” в атмосферата, а също и въздействието на естествени фактори, например спада на активността на Слънцето.

Освен това са изказвани предположения, че забавянето на затоплянето всъщност може да е мнимо и предизвикано от смяната на методите за измерването на температурата на океана.

Известният британски учен натуралист и тв водещ Дейвид Белами смята, че най-главният екологичен проблем на планетата е намаляването на площите на тропическите гори в Южна Америка. Според него опасността от глобално затопляне е силно преувеличена, докато изчезването на горите, в които живеят две трети от всички видове животни и растения на планетата, действително са реална и сериозна заплаха за човечеството.

До аналогичен извод е стигнал руският физик теоретик В. Грошков, основавайки се на разработваната от него от 1979 г. теория на биотичната регулация, според която необратими изменения в климата по-скоро ще бъдат предизвикани не от парниковите газове, а от нарушението на хомеостатичния механизъм на глобалния влаго- и топлопренос, с който се осигурява растителността на планетата –  при съкращаване на площта на естествените гори.

Известният американски физик Фрийман Дайсън твърди, че мерките, предлагани за борба с глобалното затопляне, отдавна не се отнасят към сферата на науката, а се явяват политиканство и спекулативен бизнес.

Основателят на метеорологичния тв канал Weather Channel, журналистът Джон Колман смята че „така нареченото глобално затопляне е най-великата измама в историята. Според него:

„Някои подли и страхливи учени заради защитата на околната среда и разни политически цели нагло манипулират дългосрочните наблюдения на времето, за да създадат у хората илюзия за глобално затопляне. Няма да има никакво бързо изменение на климата. Въздействието на човечеството върху климата на Земята е нищожно. Нашата планета не е в опасност. След едно-две десетилетия несъстоятелността на теорията за глобално затопляне ще бъде очевидна за всички.”

Датският икономист Бьорн Ломборг смята, че глобалното затопляне има не толкова застрашителен характер, както го рисуват някои специалисти и пригласящите им журналисти.

„Темата затопляне е прегрята”, казва той. Детайлно възгледите на Ломборг са изложени в книгата „Охладете! Глобално затопляне. Скептично ръководство”.

Проф. А. Капица, член-кореспондент на РАН и завеждащ катедрата на Географския факултет на Московския държавен университет, смята приноса на човечеството в климатичните изменения за несъществени на фона на космическите и геофизичните фактори.

Има и умерена позиция, според която макар и влиянието на антропогенния фактор към протичащото сега затопляне да нараства, то и сега е много по-малко от влиянието на природните фактори.

Източник: Метеовести